Доста по-щастлива от колкото когато бях в България. Отървах се от доста неприятна и злонамерени индивиди, вече доста по-внимателно си избирам приятелите. А и прекрасно да се научиш да живееш съвсем сам. Единственото, което ме прави нещастна е ужасната ни програма в университета. Въпреки че нямам много близки приятели чужденци, самите хора тук се отнасят доста по-мило към мен.
Не мисля, че ще остана тук за дълго. Държавното устройство е доста влудяващо. Но доколкото зависи от мен няма да се върна в България. Не мисля, че имам какво да търся там.