Кога ви каза ...

[CrazyBabyDoll]

Кога вашата половинка ви каза "Обичам те ". На първия месец,година...

[LadyDi]

Помня ли чак толкова назад...

[TheBeliever]

Нямаше година май. Около 11-тия месец.

[TROLLDADLOLCAKE]

Първата ми сериозна приятелка ми го каза , още преди да тръгнем ... жалко , че беше една огромна лъжа.

[xoxi]

Втория или третия месец.

[MarkKnight]

Нямаше година май. Около 11-тия месец.

dafuq?

[anonymous708973]

Кое е чудното?

[cyclops]

първи-втори месец някъде

[granger]

първи-втори месец някъде

this.

[bitchwolf]

На втория месец, а аз вместо да се зарадвам се изплаших, че ми дава силата да го нараня. Така го разбирах тогава, не че все още не смятам, че има доза истина де..

[MarkKnight]

Кое е чудното?

кое ли?може на 4тата година или 2 часа преди сватбата

[LadyDi]

кое ли?може на 4тата година или 2 часа преди сватбата

Всъщност, не е чак толкова чудно. След 1-2-3 разочарования си по-малко склонен да се доверяваш. Особено мъжете. Може да им е хубаво с даденото момиче, да си изкарват добре, да ги кефи секса, но думите "обичам те" ги плашат. Затова и им трябва много време да ги изрекат. Хубавото на дългото чакане е, че поне си сигурен, че зад тях се крие истински смисъл. А не са просто хвърлени на вятъра.
Много мразя да ми кажат "обичам те" още в началото. Първото ми гадже ми го каза след пет месеца. И беше адски истинско.

[kalpazanka]

^Първите 4 реда са десятка.

Иначе заветните думи бяха доста рано, както и доста рано е казал на техните за мен. Запознанството с кандидат-свекърите и родата беше на 7-мия ни месец /по Коледа/.

[YSMF]

първи-втори месец някъде

^ и при нас беше така

[TheBeliever]

кое ли?може на 4тата година или 2 часа преди сватбата

А може и при запознанството, нали? Или след първата среща?

Ако ми го беше казал на първия месец нямаше да му повярвам. "Обичам" не е думичка за здравей-здрасти. Поне за мен не е. Трудно я казвам и то само когато съм напълно убедена в чувствата, стоящи зад нея. Радвам се, че попаднах на човек с моите разбирания и знам, че всеки път когато излизат тези думи от устата му, те не са празни.

Ама какво ли се обяснявам. Обичайте си се.

[anonymous708973]

Изненадващо рано за него, очаквах да му трябва доста повече време... няма значение, защото за него не са думи, казвани за "добро утро". Супермиличък спомен си пазя от конкретната ситуация.

[valdesbg]

Аз пък имам питанка - защо за да осъзнаеш че обичаш някого задължително трябва да мине адски много време? И защо времето след като сте тръгнали е показател за истинността на думите?

По темата - преди края на първия месец.

[nymphadora]

Аз му го казах първа на втория месец и той ми отговори.Явно чакаше аз да му го кажа първа?!

[LadyDi]

Аз пък имам питанка - защо за да осъзнаеш че обичаш някого задължително трябва да мине адски много време? И защо времето след като сте тръгнали е показател за истинността на думите?

Не е задължително и не е показател. Има много "ако"-та, ако ме разбираш
В смисъл такъв, аз, например, съм се влюбила, признала съм на някого, че го обичам, изляла съм си сърцето и той го е разбил. Ами следващият път ще внимавам, ще се пазя, ще чакам, ще проверявам. Елементарно, естествен инстинкт. Разбира се, има хора, които са влюбчиви по принцип и могат да скочат от връзка във връзка и да заобичат новия обект за по-малко от 30 дни. Нямам проблем с такива хора. Това по първия ти въпрос.
По втория. Пак е въпрос на нагласа. Аз го приемам така. Когато е минало повече време, ти си го ползвал (да речем), за да претеглиш плюсовете и минусите, да ме нарисуваш в грозна картинка и в крайна сметка си преценил, че въпреки слабите и лошите ми страни, ме обичаш. Значи, че си ме опознал задълбочено и обичаш мен - такава каквато съм, а не такава каквато изглеждам в началото на романтичния ни роман, когато сме кацнали на розов облак Но пак казвам: така го приемам аз. Има хора, които вярват в илюзии. Нямам проблем с тях.

[tori]

:д Ами още преди да тръгнем. Може да е било рано, но аз съм сигурна, че е истина. Тогава малко ми беше съмнително, но сега знам, че не е било грешка. По принцип съм емоционална и както казах в темата - работя, за да я намаля тая своя емоционалност, заради това изчаках да се увря или той да ме побутне да си изразя чувствата. Е, стана второто. Обаче съм сигурна и в двама ни, сигурна съм, че не съм направила някаква грешка с това "Обичам те" и въобще с връзката ни. Иначе си го казваме по адски много пъти на ден.

[urlittlelady]

каза ми го малко след първия месец [на Коледа] докато седяхме пред компютъра и гледахме един от любимите ми филми.... ух все едно беше вчера ^_^

[valdesbg]

Лейди... не е ли предубедено да се отнасяш с нов човек по някакъв начин само защото купчина идиоти преди него са ти се изакали на главата? В смисъл човека е нов и няма никаква вина че предния ти е бил мухльо примерно. Просто като си вземеш чувал ябълки от борсата и намериш две или три гнили(което е напълно нормално) не заклеймяваш ябълката като гадна и следващия път гледаш по лупа трите ябълки, които си купила, а просто изхвърляш гнилите и хапваш останалите без много много да му мислиш. Или поне аз така правя. Да, случвало ми се е да ме нараняват, да случвало ми се е да ми се измъкнат по терлици... но това по никакъв начин не се отразява с новия човек, когото ще срещна. Не бих преценявал или претеглял повече от нормалното. И затова ми е чудно.

По втория въпрос - за опознаването на даден човек задължително ли е да мине много време? Защото за мен не е нужно. За един месец при нормална връзка е повече от естествено да ви се случат ситуации от всякакво естество и да видиш човека във всички светлини. Или поне на мен досега ми се е случвало така.

Бунтувам се срещу идеята че с дългото чакане най-вероятно изкупувам чужди грешки и плащам чужд дълг. При все че нищо лошо не съм направил и не съм го заслужил по никакъв начин.

[DisappointedDreamer]

Подкрепям Влади. За един месец можеш да направиш толкова много креативни нещица :Д с човек, които да покажат наяве истинската му същност, мнения/чувства/реакции по дадени теми, отколкото за примерно 3 месеца, когато се виждате веднъж-дваж седмично.

Аз и моя най-добър приятел се познаваме от 1 година и 4 месеца. Той има приятели, с които се познава от 7 години, които класифицира като не просто познати, а наистина приятели, и все пак те не знаят много неща, които аз знам за него. Въпрос е и до споделяне. Може за 1 месец да си излееш душата, а може 6 месеца да си пълна костенурка - разбирай, човек който не споделя.

Ох, сложно е, ама подкрепям Валдес.

[LadyDi]

Влади, предубедено е. Нарича се "инстинкт за самосъхранение". И ако купя един чувал ябълки и попадна на 2-3 гнили, няма да изхвърля чувала. Просто много внимателно ще огледам всяка, която смятам да изям И непрекъснато казвам, че хората са различни. Това, че ти си способен да се доверяваш напълно на нов човек, не означава, че аз или Пенка, или Драганчо могат да го направят. Или искат.
По втория въпрос - за мен е задължително. Аз не мога да опозная за 1 месец някого достатъчно добре, за да се насиля да му кажа, че го обичам. Абсурд. Не можеш да твърдиш, че познаваш някого и му имаш доверие, докато не изядеш една торба сол с него. А един месец е малко време. Прекалено малко. За МЕН.

Хората са строго индивидуални, Влади. Ако очакваш всяка да ти каже, че те обича още в началото - очакват те разочарования. И да, сигурно ще изкупваш нечий чужд грях и ще се наложи да се доказваш. Такъв е живота. Не може всичко да е като излязло от "Здрач" - неземната, единствената любов и това за 2 седмици познанство. Няма как да стане.

[anonymous708973]

Интересното е, че донякъде съм съгласна и с двамата.
Не говорим за изкупване на чужд грях, говорим за това, че човекът, който ще ти казва "обичам те" е продукт на миналото си. Затова (за мен) е важно то да се знае и картите да са на масата, но това е друга тема. Та, върху неговата личност са дали отражение и предишните му взаимоотношения с другия пол, тоест, съвсем разбираемо е да е по-сдържан и да му трябва повече време, ако са го разочаровали.

За един месец при нормална връзка е повече от естествено да ви се случат ситуации от всякакво естество и да видиш човека във всички светлини. Или поне на мен досега ми се е случвало така.

Eдва ли е нормално, но и при мен се е случвало така. И не само при сегашната ми връзка.
И все пак... не очаквай всички да са като теб.