Момичето, което не можах да имам

[al_green]

Живея във Варна с приятелката си Страхотно момиче, прави ме истински щастлив и я обичам страшно много. Не виждам какво и как би могло да ни раздели на този етап от живота ни.
Сега съм на 22. Преди 5-6 години обаче бях още тинейджър и не ставах от компютъра. Любовния ми живот се характеризираше предимно с разни сайтове за запознанства Именно в един такъв се запознах с Нея - момичето, което не можах да имам. Тя беше от София, дори не знаех как изглежда, защото нямаше снимки.(Оказа се страшно красиво момиче!) Поради някаква причина, която не си спомням заминах за София и там се срещнахме - и така всяка следваща събота и неделя в продължение на един два месеца.
Безкрайни разходки в парка, часове прекарани в квартални кафенета над 2 чаши кафе или на някоя пейка прегърнати..
Разбирате, че бях ученик и средствата ми бяха особено ограничени и това страшно ме тормозеше, защото правеше тези мои пътувания невъзможни. Отделно, че скоро завършвах училище и ми предстоеше да замина за чужбина. С две думи- всичко беше против мен. Колко пуберско, а? В този ред на мисли, с тази връзка се приключи така бързо както и започна, а аз така и не можах да и обясня истинските причини поради които не мога да съм с нея. Всичко доведе до това, тя така да ми се обиди, че до скоро не искаше изобщо да говори с мен.
Живота продължава, случват ти се много нови хубави и лоши неща, хубави и лоши хора. Част от тях забравяш, с друга живееш, но спомена за Нея като че ли никога не избледня.
Тя за мен остана момичето, което не можах да имам, а можех и толкова много исках..
Има ли такива и във вашия живот? Хора, за които и до днес си мислите "Какво ако бяхме продължили да сме заедно?"

[anonymous708973]

Не. За добро или за лошо, съм получавала това, което искам.

Интересно ми е... защо поддържаш контакт с нея? Казваш "доскоро не искаше да говори с мен". Приятелката ти знае ли и как възприема комуникацията с момичето, което не си могъл да имаш - следователно, което още ти е на сърце?

[al_green]

На скоро се свързах с нея. Разменихме няколко изречение, нищо особено. "На сърце" не бих казал, по-скоро имам чувството, че не съм довършил нещо. Приятелката ми, разбира се, не знае, но няма и нужда, защото само би си извадила погрешни изводи Някои неща човек трябва да запазва за себе си

[valdesbg]

Ахахаха жалък си мойто момче, жалък. Без значение какво притежаваш или каква позиция в обществото заемаш...

3 реда писане в случая са повече от достатъчни.

П.П. Ако много държиш ще ти напиша и версията "като за теб" защо мисля така.

[al_green]

Давай
Чак да държа много не бих казал. По-скоро ти май искаш нещо да ми кажеш, тъй че давай

[anonymous708973]

Някои неща човек трябва да запазва за себе си

Не и такива.
Не и когато държиш на човека до себе си и му имаш доверие.

[al_green]

Мисля, че е пресилен извода, че не държа на приятелката си и нямам доверие. При все обаче, за да разсея тия съмнения ще кажа, че мога винаги да и разкажа тази история, защото не смятам, че това би променило каквото и да е между нас. Явно аз не успях да пресъздам правилно картината. От едната страна има един зрял човек, който много обичам, а от другата един спомен от по-скоро детството , който исках да споделя, за да видя дали и други не биха разказали подобни .Двете страни не се сблъскват абсолютно никъде.

[valdesbg]

Щом можеш да и разкажеш и си сигурен че няма да ви навреди - тогава защо не го направиш? Ако е толкова невинно колкото го представяш - тогава нямаш причина да не го споделиш с човека, на когото вярваш. И ако е толкова безоапсно колкото твърдиш тогава определено нямаш причина да не го казваш. Особено щом касае и двама ви.

Мойта лампичка светна в момента в който прочетох това "приятелката ми, разбира се, не знае". Идеята със спестяването е в огромно противоречие с каквито и да било доверие, уважение и подобни.

Идеята с нещо недовършено е всичко друго но не и невинна и детска. С края на една връзка или подобие на такава би трябвало да приключат и всички идеи, мечти, надежди, очаквания свързани по какъвто и да било начин с нея.

Ако наистина имаш толкова чудесна и стабилна връзка както я описваш.. няма да се връщаш назад в миналото и да отваряш стари рани или да бърникаш по нещо вече забравено. Отделно че колко яко смърди на любовна афера си нямаш на идея.

Сега разбираш ли защо си жалък?

Не, нямам такава история или спомен.

[anonymous708973]

Щом можеш да и разкажеш и си сигурен че няма да ви навреди - тогава защо не го направиш? Ако е толкова невинно колкото го представяш - тогава нямаш причина да не го споделиш с човека, на когото вярваш.

DAMN RIGHT!
Всичко останало са смешни оправдания/обяснения и замазване на очи.

[al_green]

Много е романтична тая представа за стабилна връзка, но уви и много наивна. Всеки, който е живял няколко годинки с човек се научава, че компромиси трябва да се правят всеки ден, като значението на думата "компромис" не се крие разрешаването на дилемата "на кафе или на кино". Рано или късно човек осъзнава, че всекидневно се случват разни неща, за част от които е по-добре да замълчиш, като например как смяташ, че колежката си пада по теб. Споделянето няма да бъде пагубно, но ако просто го спестиш пощадяваш не толкова себе си, колкото половинката си и в това се крие разковничето.
Колкото до връщането назад...Гледал ли си "Как се запознах с майка ти"?

[valdesbg]

Замазваш си очите и се оправдаваш пред себе си.

Не си единствения, който живее с гаджето си. А наивната представа и компромисите... айде няма да те почвам и там. В една връзка ако е стабилна може да се сподели всичко, стига да е представено по адекватен начин и с правилна встъпителна част без да я наруши по какъвто и да е начин. С времето хората се напсват, и се научават да приемат другия с всичките му странности. И дилемите наистина стават съвсем прозаични.

Been there, done that.

[al_green]

Сигурен съм, че докато си писал тия 7-8000 мнения си изживявал пълноценен съвместен живот с някого, но си противоречиш. Какво значи "правилна встъпителна част" и "адекватен начин". В описанието на тая твоя розова връзка с страната на чудесата не би следвало да има грешна встъпителна част и неадекватен начин. Би следвало каквото и да кажеш и както и да го кажеш то да бъде посрещнато с безпрекословно разбиране и доверие. Значи все пак е важно какво и как казваш. Та с какво точно това мнение се различава от моето?

Get a life

[valdesbg]

Значи че ако се прибереш от работа и заявиш на приятелката/жена си ей така от нищото "Скъпа аз днес убих човек и ограбих банка" с широка усмивка на лице.. няма да бъде прието много адекватно. И ако не обясниш за какво иде реч... няма и как да очакваш друго яче. Това имам предвид. Различава се с това че ти не смяташ за нужно да споделяш доста голяма част от ежедневието си. Докато аз смятам че би било желателно да няма премълчани неща. И затова има различни подходи.

I`ve not seen green mushrooms recently.

[LadyDi]

Аз пък знам авторът за какво говори.
Been there, done that.

Разбирам и Влади защо го напада, но Влади не го е разбрал правилно.

[anonymous708973]

Да премълчиш, че колежката ти си пада по теб, е едно. (Въпреки че лично аз предпочитам да знам такива неща).
Да премълчиш такова нещо от миналото си - съвсем друго ниво на доверие. Или липса на такова.

[Niakoitam]

al_green, а сега си представи ситуацията, в която приятелката ти е на твоето място и си премълчава уж за твое добро.Предполагам много готино ще ти стане.Особено пък ако по случайност разбереш не точно от нея.

[Djovani]

Добре,защо трябва да й казва,точно защото е минало не е нужно ,всичко да знае.Всеки си има минало,няма значение ,че връзката им е сериозна и живеят заедно,аз не мисля че всичко трябва да се казва !

[Wednesday666]

Само аз ли не виждам проблем в това, че се сеща за нея и че са разменили няколко изречения след толкова време?

Лично за мен бившия си е бивш, имали сме нещо - приключило е.
Не мисля, че има защо да не казвам примерно на сегашния ми приятел (освен ако не е страшно ревнив, тогава бих се замислила), че първата ми любов ми пише от време на време.
От друга страна не виждам и смисъла в това да кажа, просто защото това за мен е приключена история и най-малкото обичам и уважавам сегашния си приятел.

Авторе, имала съм такава ситуация. Дори направих грешката да прекратя една хубава връзка заради голямата ми тръпка. Много лоша идея. Има някаква причина да са в миналото ни тези хора.

[marilyn]

Това за премълчаването- лошо няма.

Ама тая история според мен... идеализирал си я много тая мацка. Не е станало така, че да бъдете заедно и си я издигнал на пиедестал.

[CoNviCt]

Има ли някаква причина във всеки втори пост да бъдат използвани думи на един определен ЧУЖД език?

[cyclops]

Имам такова момче в живота ммда... и двамата влюбени, но редица фактори не позволиха да сме заедно. Още се засичаме понякога и винаги изпитвам странни чувства. Но пък не съжалявам. Причините, поради които нямаше как да сме заедно още съществуват. Не ни е било писано.

[jghgh]

Има такъв човек в живота ми, да.
Имам чувството, че никога няма да го забравя, че никога няма да го оставя. Че просто съм обсебена.
Може би защото никога не го опознах. Харесвам идеята за него. Начина, по който се чувствах само с него.

Не знам. Не искам да те осъждам. Прочетох ти само първия пост, но видях, че Влади те е критикувал. Не знам. Не искам да мисля, нито да те съдя. Просто в живота ни има такива хора, с които само сънят ни свързва. Не знам защо е така иронично.
И с друг приятел съм си говорила, че има някакви иронични закони на живота да не си никога с най-голямата си любов.
Просто не знам.
Не знам какво да кажа.

[FuCKkK13]

лично с мен - не,но има човек,за когото аз съм това момиче - не точно,но подобна ситуация.. той искаше да е с мен,а аз го приемах точно като приятел - никога не ме е привличал по този начин.... винаги сме си говорили,аз говоря нормално - като с всеки друг,а той все още намеква някой неща,но аз няма какво да направя,а дори и да има не искам.. с приятеля ми съм.. единствено ми става тъжно за човека и ме е яд,че съм причина за това,че му е било кофти и сега като се сети за мен все гадни неща му излизат( нда.. такъв човек съм,не обичам да съм гадна или да излизам такава) ,но това е.. не може винаги да имаш всичко... щом мислиш,че е нещо недовършено и кажи каквото си имал да и казваш,но подчертай,че така е БИЛО ... да не вземе да си помисли,че и сега е така... щом и кажеш може би ще ти олекне - а и да.. кажи на приятелката ти... от една страна не изглежда толкова важно,но от друга е доста по-важно отколкото предполагаш

[anonymous708973]

защото това за мен е приключена история и най-малкото обичам и уважавам сегашния си приятел.

Именно заради това се казва.

[Wednesday666]

Именно заради това се казва.

M, аз все пак оставам на мнение, че зависи.
Понякога не е нужно да се казва, просто защото не означава нищо.
Е, има и обратните случаи, така че най-вече зависи от взаимоотношенията.