лично с мен - не,но има човек,за когото аз съм това момиче - не точно,но подобна ситуация.. той искаше да е с мен,а аз го приемах точно като приятел - никога не ме е привличал по този начин.... винаги сме си говорили,аз говоря нормално - като с всеки друг,а той все още намеква някой неща,но аз няма какво да направя,а дори и да има не искам.. с приятеля ми съм.. единствено ми става тъжно за човека и ме е яд,че съм причина за това,че му е било кофти и сега като се сети за мен все гадни неща му излизат( нда.. такъв човек съм,не обичам да съм гадна или да излизам такава) ,но това е.. не може винаги да имаш всичко... щом мислиш,че е нещо недовършено и кажи каквото си имал да и казваш,но подчертай,че така е БИЛО ... да не вземе да си помисли,че и сега е така... щом и кажеш може би ще ти олекне - а и да.. кажи на приятелката ти... от една страна не изглежда толкова важно,но от друга е доста по-важно отколкото предполагаш