Живея във Варна с приятелката си Страхотно момиче, прави ме истински щастлив и я обичам страшно много. Не виждам какво и как би могло да ни раздели на този етап от живота ни.
Сега съм на 22. Преди 5-6 години обаче бях още тинейджър и не ставах от компютъра. Любовния ми живот се характеризираше предимно с разни сайтове за запознанства Именно в един такъв се запознах с Нея - момичето, което не можах да имам. Тя беше от София, дори не знаех как изглежда, защото нямаше снимки.(Оказа се страшно красиво момиче!) Поради някаква причина, която не си спомням заминах за София и там се срещнахме - и така всяка следваща събота и неделя в продължение на един два месеца.
Безкрайни разходки в парка, часове прекарани в квартални кафенета над 2 чаши кафе или на някоя пейка прегърнати..
Разбирате, че бях ученик и средствата ми бяха особено ограничени и това страшно ме тормозеше, защото правеше тези мои пътувания невъзможни. Отделно, че скоро завършвах училище и ми предстоеше да замина за чужбина. С две думи- всичко беше против мен. Колко пуберско, а? В този ред на мисли, с тази връзка се приключи така бързо както и започна, а аз така и не можах да и обясня истинските причини поради които не мога да съм с нея. Всичко доведе до това, тя така да ми се обиди, че до скоро не искаше изобщо да говори с мен.
Живота продължава, случват ти се много нови хубави и лоши неща, хубави и лоши хора. Част от тях забравяш, с друга живееш, но спомена за Нея като че ли никога не избледня.
Тя за мен остана момичето, което не можах да имам, а можех и толкова много исках..
Има ли такива и във вашия живот? Хора, за които и до днес си мислите "Какво ако бяхме продължили да сме заедно?"