С приятелят ми сме заедно от 1 година. Както всички хора и ние сме имали нашоте добри и лоши моменти, но заедно успяхме да стигнем до тук. Тъкмо започнахме да си правим планове да заживеем заедно, тъй като той живеем сам а аз повечето време го прекарвам у тях. Всичко беше започнало да се нарежда докато не дойде това писмо преди няколко седмици.
Приятелят ми е военен, до сега е бил на 3 мисии до Афганистан, и сега го викат за 4ти път. Той има възможност да откаже, тъй като има проблем с коленете, но той самият никога не би направил това, прекалено горделив е.Още от самото начало на връзката ни аз знаех, че има вероятност него да го повикат отново, но никога не сме говорили за това, предпочитахме да мислим, че този период от живота му е приключил и сега вече ще може да води нормален живот. Може да се каже, че бяхме на принципа "Докато не говориш за проблема, той не съществува", да ама не. Сега ни предстоят най-дългите 6 месеца, изпълнени с притеснения дали той ще се върне или не, и дали нещо няма да му се случи докато е там. Опитвам се да не мисля за това, не искам да го притеснявам, искам поне следващият му месец да е спокоен, гледаме все да избягваме тази тема. Той се държи точно така, както очаквах, прави си майтапи относно ситуацията в която се намира, държи се все едно, че заминава на почивка а не на война, но аз го познавам и тази маска не може да ме заблуди. Боли ме много да го вижда така, чувствам се срината. Страх ме е, че ще го загубя. Още повече ме притеснава това, че съм напълно безсилна в ситуацията, нищо не зависи от мен.

Знам, че не можете да ми дадете съвет, просто имах нужда да си ги кажа всички тези неща на някого, тъй като повечето ми "добри познати" не ме разбират. Те са на съвсем друга вълна в момента.
Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат всичко това.