Първите няколко пъти, когато е бил там, не сме се и познавали. И да, права си, че не е само чест ами и пари, но най-вече е заради начина по който е възпитан. Всички мъже в неговото семейство са военни, за него това е като дълг, който той трябва да изпълни, и тъй като и моят баща е военен , до някаква степен го разбирам това.
Истината е, че в този случай нищо не мога да направя, не мога да го разубедя. Да му викам, да му се карам и сърдя не е в мой стил, пък и как точно ще помогне? Остана точно месец до заминаването и не бих искала да правя циркове и да го притеснявам излишно. Докато е там искам да има хубави спомени, и да не седи и да ме мисли дали не рева за него, дали не му се сърдя, той трябва да се съсредоточи върху други работи.
И благодаря на всички които писаха и прочетоха, имах нужда да чуя мения различни от " Скъсай го, за к'во ти е да си губиш времето в чакане"