Аз се извинявам за късното включване, доста време се колебах дали изобщо да пиша в тази тема.
Не съм съгласна с тезата "Ако той ме обича, ще се откаже". Да си военен, особено в САЩ, е повече от призвание, дълг и там каквото още смятате. Това е начин на възпитание, убеждения и лични разбирания. Колкото и да го обичаш, не можеш да искаш от него да се откаже от това. Все едно да искаш да се откаже да бъде мъж. Той е избрал този път много преди да избере теб, а когато ти си го избрала, е трябвало да си наясно с това кой и какъв е.
Знам, че е тежко, когато месеци наред си живяла с вярването, че той няма да замине и сега тази ситуация те удря през лицето. Но (пак се връщам на избора ти), ти си го избрала. Трябва да го уважиш. Можеш да му кажеш как това те кара да се чувстваш, но го остави да вземе избора за себе си. Като мъж.