Цитирай Първоначално написано от PinkPan7her Виж мнението
Мъжът се грижи за семейството си. Когато съм с него и нещата са сериозни, съм част от това семейство.
Ако той не възприема това - прав му път.

Да, аз отивам да уча в чужбина. Но ти си нямаш най-бледа идея колко съжаления, сълзи, сериозни разговори и т.н. се крият зад това решение. И отивам, за да се развивам, за да имам по-добър старт в живота, а не да взема пари. За 3-4 път.
Пак тези пари. Не всеки военен е военен заради парите.
И този двоен стандарт не ми харесва. Ти вярваш в нещо и се бориш за него - отиваш да учиш в чужбина, макар и да си проляла много сълзи и да си преживяла много тежки разговори.
На това момче сигурно му е дваж по-тежко.
Мериш нещата само от собствената си перспектива, а това не е редно. Повтарям - да си военен (особено в Щатите) е вътрешна нагласа, убеждения и реализация.
Ти би ли обичала мъжа до себе си, ако той се отрече от това, в което вярва? Аз бих била разочарована. Да не говорим, че и през ум някога не би ми минало да тропам с крак като глезла и да настоявам да се откаже от целите си, защото на мен ми е по-удобно.
Не те нападам, нито се опитвам да те обидя.