Отговор в тема
Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...
Писна ми...
Отново се оказвам сам на бойното поле, отново точно когато имам нужда от помощ. Отново близките ми ме изоставиха с думите "Оправяй се, на мен в момента ми е добре". Чудесно, ама аз някога така казвал ли съм? Колко пъти съм отказал когато ми е поискана помощ? Мило и драго давам за близките ми хора... а като помоля за подкрепа, разбиране и помощ... "Спасявай се" Еми майната ви!
Писна ми.. от хора, които ми приказват общи приказки, как всичко е временно, как се филмирам прекалено много, как ще се оправят нещата.. как аз съм кривото колело и прочее. Писна ми от хора, които не разбират за какво иде реч и се изказват повърхностно само колкото да мине номера. Бахти.. толкова ли е сложно една ръка да подадеш, една сламчица... дребен жест под ягодите?!
Омръзна ми и от хора, които не забелязват очеизвадното, не забелязват че ми е зле и че не ми е до техните глупости. И сменят темата веднага щом разберат какво ми е... ми майната ви и на вас.
За бира всички ме търсят, ама ако аз потърся някой за нещо сериозно.. всеки си обира крушите. "Не знам, спасявай се, не мога да ти помогна"
Мило и драго давам... душа и сърце влагам във всичко което правя.. и накрая кво получавам... лайно с панделка. Еми мерси... чудя се само ако аз бях постъпил така... ако аз бях казал "Спасявай се, на мен ми е екстра" какво щеше да стане.. на стоп ще пътуват към София... стотинки ще просят за трохи... ще зъзнат на студа навън с купчина багаж....
Хората са го казали... "Не остава добро ненаказано".
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Стига си мрънкал..
Успокой се, Влади.. не се ядосвай. Всичко се връща. И доброто и лошото.
И си подбирай повече тия около теб.. не помагай на тия, които не заслужават. Кофти е да си в такава ситуация.. просто помисли си кои са стойностните хора в живота ти.. и другите просто ги ограничи.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Това ли са най-близките ти хора, които от 6 години не са се променили?
Пиши на лично, ако мога да помогна.
Първоначално написано от nymphadora
Типичен пример, за който се говори в темата.
Влади, не вярвам, че доброто се "наказва". Не, не се наказва. Просто като се дава току-така и на всеки, после се чувстваш "ощетен" от невъзвръщаемостта. Или по-скоро от липсата на някаква признателност поне, благодарност и добро отношение.
Понякога и аз се чудя дали да си хабя от времето, нервите и разни други неща, за да помагам на някой, който отчаяно иска помощ, но не мога да разбера защо точно от мен и дали си струва да му дам помощта си, след като ще я забрави минутката, след като я получи - в повечето случаи. И знам, че на такива хора не мога да разчитам - остава ми само да се надявам, че все пак мога и че песимизмът ми е неоправдан.
Примерите са много. От себеотрицание после мен ме боли глава, защото съм си отделила от времето за да помогна. Защо го правя ли? Искам да бъда добра, а не да отпращам хората и техните болки и нужди. Ти явно си добър човек също.
Не, че те наказват.. Просто добротата не се оценява, не и от всеки. Излиза, че трябва да си я "смяташ", да преценяваш на кого да я даваш и т.н., а така се губи цялостното благородство от акта на добродетелна и безкористна постъпка.
Може би просто трябва да свикнеш - това е положението.
И погледни на ситуацията положително - сега ще видиш кой наистина държи на теб
Дори сега да те боли, че някой твой "приятел" или "близък" те е за**ал, после ще си благодарен, че е разкрил същността си пред теб и си го видял що за стока е. Cheers!
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Типичен пример,да.
Влади винаги се изявява като "психолога на форума",пък не може да прецени на кой да разчита и на кой-не.Малко ме изненада с тази обикновена тема,явно ти се е насъбрало.Аз в такива моменти разбирам (за пореден път),че мога да разчитам само на себе си (клиширано,но да).
Да поясня.. става дума за трима човека в темата. Тримата най-близки. За тях давам мило и драго, за тях влагам сърце и душа. За тях е темата. Така се случи че и тримата ме отрязаха.
Пантера - 6, 7 и 13 години.
Днес колегите бяха предупредени да не ме закачат. Слава богу никой не изгърмя.
Не си пилея ресурсите за всички... или ако го правя.. не влагам чак толкова. Колкото да отбия номера в общия случай.
Мъчно ми е че хората, на които разчитам/х се дръпнаха от мен точно в такъв момент... тъжно ми е, днес ми беше ядосано даже.
Мила... правил съм добро на абсолютно непознат човек.. не веднъж. Не става въпрос за това... там ми е ясно че правя нещото и след 30 секунди той няма и да си спомня за мен. Нито ще го търся повече нито нищо. Тъжното в цялата ситуация е че близките ми.. ме оставиха... а щом те ме оставиха.. кой ми остава.. на кого мога да се обадя? На теб? На филанкишията, на арменския поп?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Не става дума за случайни хора, за които разбираш, че не са trustworthy и това малко те разочарова, но е очаквано, а за близки, които те игнорират в момент на нужда, от което си дълбоко потресен. Има разлика.
Влади, не знам какво да ти кажа. Сигурно виждаш нещата по-черни отколкото са в действителност. Аз не бих издържала - къде от зодията, къде от пола, и бих се обадила на поне един човек, за да се разберем.
Ти се държиш точно така във всяка тема, на която съм попадал. Писнало ти е, защото този път са се държали така с теб.
Пантер - нямаш място в личните. Иначе съм убеден че в момента всичко ми е черно и гадно, зщаото съм под въздействието на някаква негативна емоция. Не е чак толкова страшно и трагично колкото изглежда. Може би. Въпроса е че получих отказ след като съм се свързал с въпросните хора. Мойто спокойствие и търпение е волско... казвали са ми го не един път. Често пъти съм се питал дали е добро или лошо това. Оказва се че е и двете.. зависи от ситуацията.
Нимфадора - да, и аз съм човек, колко учудващо. Както вече написах.. хората не са случайни. Подбирани са с доста голяма лупа.
Конвикт, далече си от истината.
Последно редактирано от valdesbg : 12-06-2012 на 20:55
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Готово.
Имам чувството, че някои хора не умеят да четат.
Единственото,което мога да ти кажа приятелю e,и това ще мине.Колкото и да подбираш хората често оставаш сам.Тъпо,но е така.Особено мъжкият свят е доста самотен.
Да, разбрах че става дума за близки приятели, но и от тях можеш всичко да очакваш.
Всъщност виждаш какви истински приятели са ти те, щом постъпват толкова долно.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Добре тогава Мила.. ако от близките си приятели не мога да очаквам подкрепа и разбиране.. от кого? Нямам слънчеви панели че да се зареждам от нищото. И аз имам предел, колкото и да е чудно.
Какво се прави в такъв случай? Пиша писмо в бутилка и го хвърлям в морето? Правя се че нищо не е станало? Вадя голямата ножица и всичко под нея? И накрая кво.. пак аз съм преебания, щото оставам сам и неразбран. Отново... Какво друго? Духа от бутилката да повикам? Да изгледам Тайната?
Добре е че днес нямах досег с клиенти... е тогава щеше да има касапница...
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
В деня,когато баба почина,най-добрата ми приятелка дойде в нас и почна да ми говори за проблемите,които си има с гаджето.Енд ъф стори.А да,приятелки сме от около 8 години.
Да, другото което е.. идва си човека и почва да си изпява песничката както му е кеф. Без да пита може ли не може ли, удобно ли е, неудобно ли е... окей, близък си.. позволил съм ти, няма проблем. Ама.. под ягодите... малко акъл тря да имаш че да се сетиш да върнеш жеста... за да има за следващия път. Щото всички в тоя живот се оказваме в позицията на молещия за помощ и подкрепа. Всички - рано или късно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Тъжното е, че си прав. За това винаги си имам една на ум.
Ама накрая пак ти е криво и в червата, и се чудиш де си спал като си си избирал приятели.
Съжалявам, че не мога да помогна.
[color=#B22222][size=3][b]
Savoure l’harmonie du ciel,
Vois que tout est essentiel,
Et comprends que, toi aussi, tu en
Това е защото,когато изслушваме приятелите си,оказваме им подкрепа винаги,утешаваме ги,те ни се качват на главата.Аз съм точно така,само че,когато аз имам проблем,гледам да не товаря приятелите си с него,защото ми е някак неудобно,не искам да ги занимавам.Но пък иначе аз съм рандъм кошчето за душевни отпадъци.И странното е,че никога не съм им казвала,че ми е писнало-затварям се в себе си и сама си анализирам проблемите.
Таа,мисълта ми беше-понякога идва пределният момент,в който разбираш,че такова нещо като чисто приятелство няма.Винаги единият е паразит/консуматор,а другият е просто наивен?!/всеотдаен/леко глупав.
Има но е рядко.Просто има различни видове приятели-типа паразити,типа досадници,типа-само за по бира.Такива с които има реална симбиоза са най-рядко срещани.Затова и ако си без гадже си бая преебан.
Нимфадора... ако ще решавам проблемите на хората, и сам ще си решавам своите.. по добре да отворя консултантска фирма. Бахти..там поне пари ще получавам и ще знам че няма нужда да търся никого.
Не мисля че ако имам приятели и близки.. ще трябва да си решавам сам проблемите. Би било добре да има някаква взаимност... ако ли не.. по добре е изобщо да не си мажем очите. И аз не казвам че ми е писнало.. щото в момента човека има нужда от помощ.. щото му е важно и го свива под лъжичката.. а като добавя е ми е близък и го обичам.. е как да му кажа майната ти?
Просто... все си мисля че поне една дребна услуга може да се направи, малък жест... Не моля за бъбреци, дробове, кръв и прочее.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Сигурен ли си, че могат да ти помогнат в случая в който си в момента. Защото ако е така, то мога да кажа, че бих си го изкарала на тях и да им кажа всичко, което си мисля, да разбера каква ще им бъде реакцията от това. Ти ще правиш всичко възможно за да помагаш както можеш, а накрая да ти го набият... еми не е честно.
Флейм - напълно по силите и възможностите е това което исках - един прост разговор + отговор на въпроса Чували ли са някъде да се търси човек за работа? Две или три изречение.. колкото да се види че разбират, че ме подкрепят... малко ми е нужно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
В такъв случай просто ще се отдръпна, когато мога винаги бих помогнала. Обаче на хора, които съм смятала, че мога да разчитам и ме отебат един вид, ще им кажа ****** ** би трябвало да са наясно, че приятелите трябва да се подкрепят и помагат. Не винаги можем да се справяме сами. Животът на единак е труден... дори може би невъзможен
Хора, четете ли какво пишете?
"Приятелите трябва да помагат, подкрепят, разбират, правят всичко възможно, да се хвърлят пред кола заради мен и т.н."
Сега ще ви издам една тайна - никой нищо не трябва да прави за вас. Никой не ви е длъжен, нямате правото да изисквате от никого нищо. Както и никой не може да изисква от вас каквото и да било. Каквото и да вършите, колкото и както и да помагате, каквито и жертви да правите, ги правите вие. Вие сте избрали да постъпите еди как си. Имате избор - да помогнете или не. Каквото и да изберете, това си е ваша работа. Не дръжте другите "задължени" за вашите действия. Когато човек прави нещо, го прави за себе си, а не заради/за другите (с едно наум, че трябва да му се върне).
Употребата на глагола е не намясто и ме издразни.
Цялото това разочарование е в следствие на очакванията, които човек има към другите. А тези очаквания са понякога нереални. Добре де, почти винаги.
Сега по темата - наистина е ужасно да се чувстваш предаден от близките си. Замисли се обаче дали наистина са те "предали" или грешката е в твоя телевизор. Може би от страни твоята ситуация не изглежда толкова сериозна, колкото я изживяваш (ти трябва да прецениш дали е така), и затова приятелите ти не са се отзовали подобаващо.
Използваш прекалено силна дума - "изоставили". Щом са ти близки няма да те изоставят. Според мен проблемът се крие в това, че си в тежка ситуация, но не го показваш, а очакваш те да те разберат. *стрелям насляпо*
Сигурна съм, че ако вдигнеш телефона и кажеш "Братче, не са наред нещата. Помагай", никой няма да те "заебе".
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Конвикт и Екстази.
//мога да напиша и още, но така или иначе ще бъде подминато, така че ще се въздържа;
успех!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
