Омръзна ми.... да знаете днеска коля с тъп нож и беся със собствените ви черва.. ако сте късметлии ще е в този ред...

Писна ми...

Отново се оказвам сам на бойното поле, отново точно когато имам нужда от помощ. Отново близките ми ме изоставиха с думите "Оправяй се, на мен в момента ми е добре". Чудесно, ама аз някога така казвал ли съм? Колко пъти съм отказал когато ми е поискана помощ? Мило и драго давам за близките ми хора... а като помоля за подкрепа, разбиране и помощ... "Спасявай се" Еми майната ви!

Писна ми.. от хора, които ми приказват общи приказки, как всичко е временно, как се филмирам прекалено много, как ще се оправят нещата.. как аз съм кривото колело и прочее. Писна ми от хора, които не разбират за какво иде реч и се изказват повърхностно само колкото да мине номера. Бахти.. толкова ли е сложно една ръка да подадеш, една сламчица... дребен жест под ягодите?!

Омръзна ми и от хора, които не забелязват очеизвадното, не забелязват че ми е зле и че не ми е до техните глупости. И сменят темата веднага щом разберат какво ми е... ми майната ви и на вас.

За бира всички ме търсят, ама ако аз потърся някой за нещо сериозно.. всеки си обира крушите. "Не знам, спасявай се, не мога да ти помогна"

Мило и драго давам... душа и сърце влагам във всичко което правя.. и накрая кво получавам... лайно с панделка. Еми мерси... чудя се само ако аз бях постъпил така... ако аз бях казал "Спасявай се, на мен ми е екстра" какво щеше да стане.. на стоп ще пътуват към София... стотинки ще просят за трохи... ще зъзнат на студа навън с купчина багаж....

Хората са го казали... "Не остава добро ненаказано".