Направи добро - изяж лайно....

[Niakoitam]

Не, това е факт. Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.

Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.

И кое точно го прави факт? Човек не може да е на 100% сигурен в себе си без значение дали се отнася за приятелство,любов или и двете камо ли пък да е убеден, че е факт нещо,което зависи напълно изцяло от друг човек.И аз преди време имах едно такова разочарование.Започнах да си общувам с едно момиче.Виждах, че и е гадно поради любовни проблеми и всячески се опитвах да и помагам.Постоянно ми обясняваше колко съм добър,колко мил и как никога нямало да ме изостави въпреки, че аз подлагах това на съмнение поради предишни такива неща.Беше категорична, че при нея нямало да стане.Времето минаваше, а ние говорехме най-вече за нейният проблем.С времето постепенно започваше да ме търси все по-рядко и само предимно когато я налегне този проблем.Тогава установих, че обичам да помагам,да споделям и да ми споделят.Даже ми се ще да ми се споделя колкото се може повече,но все пак...аз кошче за душевни отпадъци не съм.С времето и казах някои истини за любовният и проблем,които не можа да приеме и накрая изреагира по супер тъпият начин показвайки ми, че не и дреме особено за мен и обяснявайки ми как хората се били променяли.Казахме си след известно време Чао.Та така за факта.Можеше и да оправя нещата,но просто и без това изгубих всякакво желание.

Това.
Със Сиси мислим доста еднакво по темата. !! ^.^



Първо - не си представям хипотетична ситуация, в която той няма да ми помогне, въпреки че има възможност. Но дори и това да стане - сядаме и говорим. По-просто нещо от това няма.

Второ - никога не бих се обидила заради подобна дреболия. Все пак той не е длъжен да прави това. Нито бих се отдалечила от него само защото не ме е посрещнал на гарата и трябва да си нося багажа сама (например). Това са глезотии. Та аз не съм бебе, че да се грижат за мен. И сама мога - това важи за почти всички дейности, които извършвам с приятелите си. Но е по-забавно, когато сме заедно.

Трето - точно защото не сме се виждали вече 10 месеца, когато се прибера, ще съм в пъти по- радостна да видя и прекарам време с тях. И естествено, че те си имат и други приятели. Както и аз. Абсурдно е да си въобразявам, че само аз съм фактор. Всеки си има живот и приятелите са част от него, но не и центърът.

Като цяло е тъпо да спорим дали аз имам очаквания или не.
Това дали вие имате, не ме вълнува - ваша си работа.
Аз споделих, че откакто нямам толкова много очаквания, съм по-щастлива. Каквото и да изпишете, няма как да промените това.

Първо.Това, че не си представяш такава ситуация не значи, че не може да стане.И аз в по-горният пример не си представях, че така може да стане, а на вярно и Валдес не си е представял.Този разговор може и да доведе до чувството на човека отсреща, че едвали не ти е задължен и да му стане неприятно за кратко време или трайно.Да не говорим, че този разговор ще е породен именно поради неоправданото очакване.

Второ. На теория е едно пък на практика съвсем друго.Ако стане систематично и започнеш да се чувстваш като изтривалка,защото само теб те търси за услуги, а като ти е нужен винаги или почти винаги се покрива може и да си попромениш мнението. Приемаме нали, че не сте приятели само за по чашка.

Трето.Аз това го разбирам като прители за по-чашка,които биха отделили малко или повече време за теб само заради добрите стари времена.

Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.

Направо се удивлявам вече. В тая тема за втори път се съгласявам с с Пантерата
И да, отговори си сама на този въпрос, пък ако искаш може и на нас да ни отговориш

[SisiStrange]

С въпросния човек сме приятели от над 5 години. Най-добри. Досега не ми се е случвало нито веднъж да направи нещо, което да няма рационално обяснение. Никой не е казал, че близките ви хора никога няма да ви наранят. Това го има дори в семейството, камо ли навън. Просто тези, на които наистина им пука за вас, няма да го направят нито нарочно, нито от безразличие.

Твоята приятелка е била лигла и вашето не е било приятелство, съжалявам. Може да се каже, че никой друг на света не ми е казвал толкова много неща, които не искам да приема за себе си пък още седим на един чин /скамейка, образно казано/.

Вие просто си представяте приятелите като хора, които трябва винаги да гледат да са до вас, да ви помагат с всичко, да ви отделят определено време, да са винаги съгласни с вас по всеки въпрос и тн. Е, това е задушаващо. Всяко нещо си има фази. Освен най-добрия ми приятел имам и едно момиче, което ми е ужасно близко. Учи в медицинска академия и засега не сме се виждали от 4-5 месеца, защото е прекалено заета с учене. Вероятно ще се видим чак коледната ваканция. Това не значи, че не и пука за мен, а че е заета. Простичък пример.

А Екстази може и да се огледа, но ако не го намери, после няма да се тормози дали и е добър приятел само, защото не е отишъл. Това се опитвам да обясня. Тези неща просто се усещат.

[DisappointedDreamer]

Твоята приятелка е била лигла и вашето не е било приятелство, съжалявам.

Точно. Аз не съжалявам.

Думата приятел не наричаш този, който ти споделя за проблемите си, само когато те са на лице, а през останалия % време изобщо да не те познава.
Ох, истинското приятелство е много рядко.

[jghgh]

Естествено, че могат да постъпват както си искат. Това нещо лошо ли трябваше да е? Не ти разбирам тезата.
Но да - всеки постъпва както си иска и аз съм последният човек, който е виновен за това. Пак не разбрах как може аз да съм виновна за нещо, което не съм направила?



Ще се оглеждам естествено.
Щом е казал, че ще дойде, ще дойде.
Ще се оглеждам за него, защото съм сигурна, че ще е там. И защото искам да го прегърна.

Нещо не се разбираме. Идеално схващам какво се опитвате да ми втълпите, но не е така. Хората са различни. Това, че вие имате подобни очаквания, не означава, че и аз ги имам.

нишо не се опитвам да ти втълпявам.
мисля, че има допустимо и недопустимо поведение,
т.е. аз няма винаги да обвинявам себе си : "ама аз защо очаквах нещо друго.." , ако някой е постъпл кофти с мен - независимо че съм му никаква да му давам наклон на 'уя и тн
няма как, очакванията са неизбежни - особено от близките ни.
не мога да очаквам всичко от сестра си, например. и да не я обвиня,че е постъпила гадно и предателски спрямо мен.
по-висшо мислене е това, което очаква само от себе си, изисква само от себе си, държи отговорно само себе си за всичко, което му се случва.
просто аз мисля, че абсолютното проявление на такова мислене е невъзможно и малко или много се настройваш.
отделно мисля че такова мислене възниква като защита "да не сме пак наранени", освен че е супермъдро, което не отричам.
прекалено будистко ми е, липсва ми човешкия елемент

защото всеки може да постъпва както си иска, реално е така,
и майка ти може да иска да те изостави или напердаши и не ти е длъжна с нищо, обаче работата е там, че няма как да не си разочарован от това и наранен и да си очаквал нещо друго

сериозно, аз поне не мога да очаквам всичко от всеки. такова мислене предполага и никога да не съм сърдита, което практически не е възможно

[angel9]

Като цяло ми е ясно положението.Не съм очаквала точно от теб такава тема иначе ще ти кажа само едно,пък изводите сам си ги направи.

Понеделник сутрин. Мъж чака автобус на спирката. Стои си мрачен и си мисли:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи."
Зад него стои неговият ангел с бележник и записва:
"Животът - кофти работа, жената - кучка, хората - само използвачи.Странно, отново същото. Но щом това си пожелава, трябва да се изпълнява". Дано да си разбрал основната идея.

[Niakoitam]

Вие просто си представяте приятелите като хора, които трябва винаги да гледат да са до вас, да ви помагат с всичко, да ви отделят определено време, да са винаги съгласни с вас по всеки въпрос и тн. Е, това е задушаващо. Всяко нещо си има фази. Освен най-добрия ми приятел имам и едно момиче, което ми е ужасно близко. Учи в медицинска академия и засега не сме се виждали от 4-5 месеца, защото е прекалено заета с учене. Вероятно ще се видим чак коледната ваканция. Това не значи, че не и пука за мен, а че е заета. Простичък пример.

А Екстази може и да се огледа, но ако не го намери, после няма да се тормози дали и е добър приятел само, защото не е отишъл. Това се опитвам да обясня. Тези неща просто се усещат.

Защото с това момиче не сте най-добри приятелки, а малко по-добри приятелки така да го кажа. Не знам какви точно са ви отношенията с този 5 годишният приятел,но по-скоро времето ги е скрепило.Но пък ако се виждате и с него веднъж на 5месеца мнението ми е абсолютно същото.Та вие през това време губите всякаква връзка за всичко случващо се около вас.Просто сте по-добри приятели.Виж ако общувате по-често е друго.Обаче в момента не знам дали си го усетила,но по това което наблюдавам ти имаш още един най-добър приятел. А именно Shadow. Не мисля, че любовта изключва приятелството.И да аз понякога в наши спорове може и да съм ви бъзикал как говориш с единият, а ти отговаря другият,но вашите отношения изключително много ми харесват и ми се иска и аз някога да имам щастието да попадна в подобна връзка.

А относно Екстази.Хората сме много привикващи същества.Тя вече е привикнала на това отношение от този човек и ако веднъж не го направи може и наистина да не и направи впечатление,вторият път може и да стисне зъби,но при третата подобна постъпка най-вероятно ще започне да и светва в съзнанието някаква лампичка и единственото от тази сегашна сигурност,което ще остане е може би настървеността, с която ще се опитва да убеди хората около нея, че няма никакви проблеми и не е чак толкова важно това, за да прикрие, че всъщност отново е поразочарована и да покаже на всички всъщност колко независима и силна е тя.

[x7aZzy]

Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.


jghgh, доближаваш се до истината - интересувам се от будизма.
Съгласна съм с това:

по-висшо мислене е това, което очаква само от себе си, изисква само от себе си, държи отговорно само себе си за всичко, което му се случва.

и се стремя към този вид мислене. Колко се настройвам и колко не, не мога да кажа. Но това, че ти го намираш за невъзможно, не значи абсолютно нищо.

А относно Екстази.Хората сме много привикващи същества.Тя вече е привикнала на това отношение от този човек и ако веднъж не го направи може и наистина да не и направи впечатление,вторият път може и да стисне зъби,но при третата подобна постъпка най-вероятно ще започне да и светва в съзнанието някаква лампичка и единственото от тази сегашна сигурност,което ще остане е може би настървеността, с която ще се опитва да убеди хората около нея, че няма никакви проблеми и не е чак толкова важно това, за да прикрие, че всъщност отново е поразочарована и да покаже на всички всъщност колко независима и силна е тя.

Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).

О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.

[SisiStrange]

Защото с това момиче не сте най-добри приятелки, а малко по-добри приятелки така да го кажа. Не знам какви точно са ви отношенията с този 5 годишният приятел,но по-скоро времето ги е скрепило.Но пък ако се виждате и с него веднъж на 5месеца мнението ми е абсолютно същото.Та вие през това време губите всякаква връзка за всичко случващо се около вас.Просто сте по-добри приятели.Виж ако общувате по-често е друго.Обаче в момента не знам дали си го усетила,но по това което наблюдавам ти имаш още един най-добър приятел. А именно Shadow. Не мисля, че любовта изключва приятелството.И да аз понякога в наши спорове може и да съм ви бъзикал как говориш с единият, а ти отговаря другият,но вашите отношения изключително много ми харесват и ми се иска и аз някога да имам щастието да попадна в подобна връзка.

Не, учим в един университет, в една група. Общо взето, заедно сме 5 дена от седмицата.

За Sh@d0w рядко си позволявам вече да коментирам нещо по-открито в този форум, защото веднага винаги се намира кой да недоволства, че "парадираме" с това, че сме заедно. Затова и реших да не го споменавам специално, иначе си прав.

[Niakoitam]

Niakoitam, аз умея да разговарям с хората и особено с приятелите си, без да звуча обвинително и да ги карам да се чувстват неудобно. И подобен разговор няма да е породен от "неоправдано очакване", а от чиста загриженост от моя страна. Щом някой от приятелите ми започне да се държи не на себе си (както каза Сиси - да прави нещо без рационално обяснение; и това важи във всяко отношение, не само за случаите, когато аз имам нужда от помощ и не я получавам), съвсем нормално е да съм загрижена и да попитам какво се случва. А не да тропам с крак и да стискам зъби, мислейки си, че ме заебават. Или пък да рева и да се тръшкам, че не ми обръщат внимание.

Защо изключваш факта, че загрижеността и очакванията могат да вървят ръка за ръка и ЗАГРИЖЕНОСТТА да идва именно поради непокритите ОЧАКВАНИЯ за това как ще се държи даденият човек в даден момент.Защо всячески се опитваш да извъртиш думите си така, че да защитиш тезата си. Ами ако нещата,които ти се кажат ти изглеждат неудовлетворителни и изсмукани от пръстите.Ами ако даденият човек в един момент просто откаже да разговаряте.Какво правим тогава? Сигурно освен, че няма да ти пука,защото нямаш очаквания нали, ще си и страшно доволна от тоя факт.

Ти пак ли не разбра, че аз "поразочрована" трудно ще остана, след като нямам подобни очаквания?
И не казвам, че няма как да ме разочарова - естествено, че има, но по съвсем различен начин от това да не ми прави услуги или да сме се уговорили за дискотека, а той да ми върже тенекия например.
За мен доста обидно би било да спре да ми се доверява. И би ми станало тъпо, не защото очаквам да ми се доверява. А защото ще си помисля, че аз не съм достатъчно "добра", за да ми споделя вече. Ще потърся проблема първо в себе си, а после в него. Както и се старая да постъпвам последните години. И в интерес на истината повечето бъгове се оказаха наистина в моята система.
Моля, обясни ми какво общо има дали аз съм независима и силна с това дали някой приятел ме е заебал. И на мен лапичка ще ми светне още първия път и няма да чакам, за да се поинтересувам какво е станало (виж първия ми абзац).

О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.

Не, не съм разбрал,но пък хората често имаме навика да си слагаме маски ако ме разбираш.Някои се опитват и да бягат от себе си и сами вярвайки си понякога.
За теб би било обидно да спре да ти се доверява.Е, за чий пък ще ти е обидно.Нима даден човек пък е длъжен да ти се доверява.Отговорът е че изобщо не е.Само че в твоите очаквания би ти станало обидно ако не го прави.И това също са определени очаквания.А за дискотеката...след като 10тина пъти ти върже тенекия, ти ще спреш да го каниш или пък ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти.Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава.И колкото и да се опитваш да го извърташ, моите думи и твоите говорят за едно и също нещо казано по по-различен начин.Реалният и божественият.Просто се стараеш да се поставиш на мястото на другият и проблеми няма.
Има има връзка.Едно е да се направиш, че ти дреме на капата и си много независима и силна пък друго е да покажеш слабост пред околните показвайки как даденият човек ти липсва много и се чувстваш не както ако нещата не бяха станали така.Макар, че в някои случаи наистина няма никакъв смисъл от това.Ще се поинтересуваш да.Защо? Казах по нагоре.

Последният абзац обаче изби рибата отвсякъде.Нещо много нападателно ми тръгваш за дискусия. Само едно ще ти кажа обаче. Винаги ама абсолютно винаги,когато някой ми е тръгвал така без да ме познава и впоследствие сме се опознавали ВИНАГИ съм разбирал, че това е било просто защитна реакция и човека си е имал някаква причина за нея.Продължавай в тоя дух и следващият пост пък аз ще ям пуканки и ще ти пляскам.Като започна да усещаш, че всъщност наистина май съм прав нищо друго не ти остана освен агресията и фалшивата самоироиния и ирония.
Иначе няма как да се чуя какви ги пиша.Мога само да се видя.

[Sh@d0w]

Не мисля, че любовта изключва приятелството.

За пръв път да съм на едно мнение с тебе. Десятка.

[DisappointedDreamer]

Niakoitam, къде видя тази агресия? Екстази е сигурно наи-уравновесения човек във форума.

Не съм вкъщи, довечера ще пиша по темата.

[Niakoitam]

Не, учим в един университет, в една група. Общо взето, заедно сме 5 дена от седмицата.

За Sh@d0w рядко си позволявам вече да коментирам нещо по-открито в този форум, защото веднага винаги се намира кой да недоволства, че "парадираме" с това, че сме заедно. Затова и реших да не го споменавам специално, иначе си прав.

С момчето ли? Но това е вече съвсем друго. Едно е да си 5 дена в седмицата с някой още повече и ако си адски открит с него, а съвсем друго да се виждате/чувате на половин година и повече веднъж и през това време нито да си пишете през интернет или пак да си говорите по телефона отвреме навреме.Абе пълен игнор.

[Niakoitam]

Niakoitam, къде видя тази агресия? Екстази е сигурно наи-уравновесения човек във форума.

Не съм вкъщи, довечера ще пиша по темата.

Например тук:

О, да - пак ме разкри! Аз съм нещастна, разочарована, без приятели, с единствена цел в живота да убеждавам форумните клоуни колко съм силна и независима и как нямам никакви проблеми.
Чуй се само какви ги пишеш.

Добре или пък не чак толкова добре прикрита.

[SisiStrange]

С момчето ли? Но това е вече съвсем друго. Едно е да си 5 дена в седмицата с някой още повече и ако си адски открит с него, а съвсем друго да се виждате/чувате на половин година и повече веднъж и през това време нито да си пишете през интернет или пак да си говорите по телефона отвреме навреме.Абе пълен игнор.

С момчето, да.

Не е игнор. Тя няма интернет по редица причини. Родителите и са свръх консервативни. Има невероятно много задължения.
Това е истинско приятелство. Мога да не я виждам 5-6 месеца и после пак да сме също толкова близки, колкото последния път. На нея, като се замисля, споделям понякога дори повече.

[DisappointedDreamer]

Това изобщо не е агресия. Обзалагам се, че се е смяла докато го е писала. И познаи на кого се е смяла. На теб и твоите глупости.

Използвам кирилизатор и няма да ме има цял ден, а имам доста да пиша. Довечера ще се вaрна.

[Niakoitam]

С момчето, да.

Не е игнор. Тя няма интернет по редица причини. Родителите и са свръх консервативни. Има невероятно много задължения.
Това е истинско приятелство. Мога да не я виждам 5-6 месеца и после пак да сме също толкова близки, колкото последния път. На нея, като се замисля, споделям понякога дори повече.

Ами трудно И аз имам такива приятелства с хора, с които много се уважавам,но както казах често сме за само на по чашка въпреки, че никога не ме подминават като се засечем някъде де.Но все пак когато не съм виждал някои дълго време не зная вече много неща за него и за живота му и често ми трябва време да се поотпусна.Не е като да го виждам/чувам постоянно.Животът си поема всеки в своя път особено ако хората не поддържат някаква връзка.Но пък при вас засега може и да се получава знам ли.

Това изобщо не е агресия. Обзалагам се, че се е смяла докато го е писала. И познаи на кого се е смяла. На теб и твоите глупости.

Използвам кирилизатор и няма да ме има цял ден, а имам доста да пиша. Довечера ще се вaрна.

Защо не хванеш да кандидастваш за адвокат ти.Много добре ти се отдава.Преди на Пантерата сега на Екстази.Поне си сложи под ника едно "адвокат на форума" и си сложи в подписа колко взимаш та да знам ако имам остра нужда и не ми се занимава да прибегна до теб и товите услуги

[DisappointedDreamer]

Аиде престани сaс заучените фразички, става ли? Това си го казвал сигурно 50 пaти. Ничии адвокат не сам. За сметка на това, сaм на мнението и на Пантерката и на Екстази.

[Niakoitam]

Аиде престани сaс заучените фразички, става ли? Това си го казвал сигурно 50 пaти. Ничии адвокат не сам. За сметка на това, сaм на мнението и на Пантерката и на Екстази.

И на теб не ти е за първи път да ми говориш за разни заучени от мен фразички.
И защо да не го повтарям като си е самата истина.Но то пък от истината боляло казват някои хора.Има два варианта.Или искаш да им се харесаш или специално искаш да се заядеш с мен и са ти само параван.Някакси като чели везната повече се накланя към второто.

[x7aZzy]

Niakoitam - уля се.
То не бяха хипотетични ситуации, предполагаеми реакции и прочие, но ти дори разкри истинската ми същност, скрита зад маската на щастлив човек, който се гордее с приятелите си. Ти - да точно ти, успя да прогледнеш зад цялото преструване и откри, че всъщност съм крехка, ранима девойка, мечтаеща за утеха и опора. Толкова време бягах от себе си, мислейки, че всичко е наред - но не, самозалъгвала съм се. Благодаря ти, че ми отвори очите. Сега вече прогледнах.
Ще се наложи да призная - май си прав наистина, опитваме се да кажем едно и също нещо по различен начин. Аз го казвам индиректно, а ти го доказваш във всяко твое мнение. А именно: >>>> Niakoitam e кон с капаци!<<<<

Сега сериозно.
Имам чувството, че не четеш какво пиша. Може би използвам прекалено много препинателни знаци.
А за агресията - от малка съм си пасивно-агресивна, но се старая да работя върху това. Споровете с теб са добро упражнение и голяма предизвикателство, когато става дума за сдържане на нерви.

DisappointedDreamer, добро попадение. Наистина се посмях. И продължавам.

[Niakoitam]

Давай все в същият дух иронично и продължавай да си тренираш нервите с мен.Дано се справяш по успешно от Дриймърката, че иначе лошо
Иначе има един кон с капаци,но определено май тоя път не съм аз.А пък може и критериите ни за истинско приятелство да се различават.Знае ли човек?

[SisiStrange]

Не се обиждай, но по постовете ти не мисля, че точно ти имаш истински приятел.

[x7aZzy]

Аз досега и един твой критерий за "истинското приятелство" не прочетох.

А това пък:

"ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти. Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава."

е толкоооооова грешна логика. Чак главата ме заболява.
Досега говори за хипотетичните постъпки на моите приятели спрямо мен - тях не мога да коментирам. Но да твърдиш, че знаеш АЗ какво бих направила, е не смешно, ами чак жалко.
Никога няма умишлено да заеба приятел. Каквото и да е станало между нас. Защото съм много повече от това.

Спокойно, не очаквам да ме разбереш. Загубена кауза е.

Аз моята теза я изясних още в първия си пост.
Но така и не разбрах твоята. Като цяло нищо не разбрах от постовете ти.
Ама коя съм аз от простолюдието, че да мога да разшифровам твоите слова. О, велики!
Да, иронията е добро лекарство. Но не мисля, че ще ти помогне.

[Niakoitam]

Сиси..ще се направя че не съм забелязал изобщо поста ти
Екстази.Това, че не си разбрала или не си искала да разбереш си е лично твои проблем.Аз лично това от постовете ти,което разбрах е че едвали не си склонна някои да се възползва както си има желание от теб без ти изобщо и грам да го забелязваш или да му се сърдиш с цел да покажеш колко си съвършено добра и независима. Друго и аз не разбрах

[x7aZzy]

Заповядай, сбито резюме:

Не дръжте другите "задължени" за вашите действия. Когато човек прави нещо, го прави за себе си, а не заради/за другите.
(...)
Цялото това разочарование е в следствие на очакванията, които човек има към другите. А тези очаквания са понякога нереални. Добре де, почти винаги.

^ Това е в първия ми пост.
Съвсем ясно обяснявам каква теза защитавам.

Това, че съм независима, не ме прави безсърдечна. И учудващо съм си доволно щастлива.
Знам, че имам добри приятели, и съм абсолютно сигурна в тях. Без да очаквам каквото и да било.
(...)
Както каза Сиси - приятелите са като семейство. Колкото и да се карам с моите, знам, че няма да ме заебат, защото не съм в настроение например.
(...)
И аз, както всеки друг, съм била предавана от приятели. И то не веднъж или два пъти. С времето осъзнах, че причината за тези разочарования е в мен. В моите очаквания, изисквания, в това, че приемам другите за даденост.
(...)
Единственото, което очаквам от близките си, е да не ме лъжат. Всичко останало е условно.

Махнах празните приказки и примерите.
Обясни откъде разбра, че съм "склонна някой да се възползва както си има желание от мен, без изобщо и грам да го забелязвам".
Изказваш предположения, без да са базирани на факти. Спориш, без да знаеш какво защитаваш. Опитваш се да ме убедиш, че си прав - окей, това е нормално. Но не се опитвай да докажеш, че мисля и действам като теб (било то и на подсъзнателно ниво). Защото не е така.

[Niakoitam]

И след това пак мисля по гореспоменатия начин.То излиза, че човек е добре да ти стане приятел за лични далавера само.Очакването да не те лъжат е просто едно от очакванията, за което се осмеляваш да си признаеш.И аз мразя най-много да ме лъжат. Другите ги криеш.То човек всъщност се сеща за тях само като опред ножа до кокала едвали не.Просто се отказваш да мислиш за евентуални неща живеейки за момента.Ами хубаво.Ако дойде момент, в който да разбереш, че не си била права ще го скриеш, ще го заключиш в себе си и никой няма да разбере.Ами хубаво тогава.Обаче честно казано хич не ти вярвам.Да не стане само като едно момиче дето пишеше как някои приятели ти забивали нож в гърба докато се усетиш и как можело да са такива подли при положение,че преди някоя и друга година се скара с най-добрата си приятелка, с която бяха отраснали и деляха всичко около 10тина години заради мъж.Защото открадна гаджето на приятелката си.Иначе не е лошо момиче.Но но пък както казваш ти нали е важното да не те лъжат.Никой с нищо не ти е длъжен.Развалила връзката на най-добрата си приятелка.Какво пък нали се обичат младите.Нищо, че същата след известно време като скъсаха се скъса да храните мъжете наред.Важното е да живеем за мига и хич ама хич да не се замисляме над нещо,което се казва от другите.