Направи добро - изяж лайно....

[Niakoitam]

Не, това е факт. Не познавам тях де, говоря от своя собствен опит.

Нямам никакви определени очаквания, защото съм наясно, че човека си има негов живот. Просто знам, че ще направи всичко по силите си именно, защото иска да го направи, а не защото така трябва. Ако не успее, здраве да е. Никога не бих се разсърдила.

И кое точно го прави факт? Човек не може да е на 100% сигурен в себе си без значение дали се отнася за приятелство,любов или и двете камо ли пък да е убеден, че е факт нещо,което зависи напълно изцяло от друг човек.И аз преди време имах едно такова разочарование.Започнах да си общувам с едно момиче.Виждах, че и е гадно поради любовни проблеми и всячески се опитвах да и помагам.Постоянно ми обясняваше колко съм добър,колко мил и как никога нямало да ме изостави въпреки, че аз подлагах това на съмнение поради предишни такива неща.Беше категорична, че при нея нямало да стане.Времето минаваше, а ние говорехме най-вече за нейният проблем.С времето постепенно започваше да ме търси все по-рядко и само предимно когато я налегне този проблем.Тогава установих, че обичам да помагам,да споделям и да ми споделят.Даже ми се ще да ми се споделя колкото се може повече,но все пак...аз кошче за душевни отпадъци не съм.С времето и казах някои истини за любовният и проблем,които не можа да приеме и накрая изреагира по супер тъпият начин показвайки ми, че не и дреме особено за мен и обяснявайки ми как хората се били променяли.Казахме си след известно време Чао.Та така за факта.Можеше и да оправя нещата,но просто и без това изгубих всякакво желание.

Това.
Със Сиси мислим доста еднакво по темата. !! ^.^



Първо - не си представям хипотетична ситуация, в която той няма да ми помогне, въпреки че има възможност. Но дори и това да стане - сядаме и говорим. По-просто нещо от това няма.

Второ - никога не бих се обидила заради подобна дреболия. Все пак той не е длъжен да прави това. Нито бих се отдалечила от него само защото не ме е посрещнал на гарата и трябва да си нося багажа сама (например). Това са глезотии. Та аз не съм бебе, че да се грижат за мен. И сама мога - това важи за почти всички дейности, които извършвам с приятелите си. Но е по-забавно, когато сме заедно.

Трето - точно защото не сме се виждали вече 10 месеца, когато се прибера, ще съм в пъти по- радостна да видя и прекарам време с тях. И естествено, че те си имат и други приятели. Както и аз. Абсурдно е да си въобразявам, че само аз съм фактор. Всеки си има живот и приятелите са част от него, но не и центърът.

Като цяло е тъпо да спорим дали аз имам очаквания или не.
Това дали вие имате, не ме вълнува - ваша си работа.
Аз споделих, че откакто нямам толкова много очаквания, съм по-щастлива. Каквото и да изпишете, няма как да промените това.

Първо.Това, че не си представяш такава ситуация не значи, че не може да стане.И аз в по-горният пример не си представях, че така може да стане, а на вярно и Валдес не си е представял.Този разговор може и да доведе до чувството на човека отсреща, че едвали не ти е задължен и да му стане неприятно за кратко време или трайно.Да не говорим, че този разговор ще е породен именно поради неоправданото очакване.

Второ. На теория е едно пък на практика съвсем друго.Ако стане систематично и започнеш да се чувстваш като изтривалка,защото само теб те търси за услуги, а като ти е нужен винаги или почти винаги се покрива може и да си попромениш мнението. Приемаме нали, че не сте приятели само за по чашка.

Трето.Аз това го разбирам като прители за по-чашка,които биха отделили малко или повече време за теб само заради добрите стари времена.

Имаш пълното право да откажеш да прогледнеш.
Само един въпрос: На летището/гарата ще се огледаш ли за него? Сигурна съм. Защо? Защото ОЧАКВАШ да е там.

Направо се удивлявам вече. В тая тема за втори път се съгласявам с с Пантерата
И да, отговори си сама на този въпрос, пък ако искаш може и на нас да ни отговориш