Направи добро - изяж лайно....

[jghgh]

Стига си мрънкал..

Типичен пример, за който се говори в темата.



Влади, не вярвам, че доброто се "наказва". Не, не се наказва. Просто като се дава току-така и на всеки, после се чувстваш "ощетен" от невъзвръщаемостта. Или по-скоро от липсата на някаква признателност поне, благодарност и добро отношение.
Понякога и аз се чудя дали да си хабя от времето, нервите и разни други неща, за да помагам на някой, който отчаяно иска помощ, но не мога да разбера защо точно от мен и дали си струва да му дам помощта си, след като ще я забрави минутката, след като я получи - в повечето случаи. И знам, че на такива хора не мога да разчитам - остава ми само да се надявам, че все пак мога и че песимизмът ми е неоправдан.
Примерите са много. От себеотрицание после мен ме боли глава, защото съм си отделила от времето за да помогна. Защо го правя ли? Искам да бъда добра, а не да отпращам хората и техните болки и нужди. Ти явно си добър човек също.

Не, че те наказват.. Просто добротата не се оценява, не и от всеки. Излиза, че трябва да си я "смяташ", да преценяваш на кого да я даваш и т.н., а така се губи цялостното благородство от акта на добродетелна и безкористна постъпка.

Може би просто трябва да свикнеш - това е положението.


И погледни на ситуацията положително - сега ще видиш кой наистина държи на теб
Дори сега да те боли, че някой твой "приятел" или "близък" те е за**ал, после ще си благодарен, че е разкрил същността си пред теб и си го видял що за стока е. Cheers!

[anonymous708973]

...

Не става дума за случайни хора, за които разбираш, че не са trustworthy и това малко те разочарова, но е очаквано, а за близки, които те игнорират в момент на нужда, от което си дълбоко потресен. Има разлика.

Влади, не знам какво да ти кажа. Сигурно виждаш нещата по-черни отколкото са в действителност. Аз не бих издържала - къде от зодията, къде от пола, и бих се обадила на поне един човек, за да се разберем.