Да поясня.. става дума за трима човека в темата. Тримата най-близки. За тях давам мило и драго, за тях влагам сърце и душа. За тях е темата. Така се случи че и тримата ме отрязаха.

Пантера - 6, 7 и 13 години.

Днес колегите бяха предупредени да не ме закачат. Слава богу никой не изгърмя.

Не си пилея ресурсите за всички... или ако го правя.. не влагам чак толкова. Колкото да отбия номера в общия случай.

Мъчно ми е че хората, на които разчитам/х се дръпнаха от мен точно в такъв момент... тъжно ми е, днес ми беше ядосано даже.

Мила... правил съм добро на абсолютно непознат човек.. не веднъж. Не става въпрос за това... там ми е ясно че правя нещото и след 30 секунди той няма и да си спомня за мен. Нито ще го търся повече нито нищо. Тъжното в цялата ситуация е че близките ми.. ме оставиха... а щом те ме оставиха.. кой ми остава.. на кого мога да се обадя? На теб? На филанкишията, на арменския поп?