Хора, четете ли какво пишете?

"Приятелите трябва да помагат, подкрепят, разбират, правят всичко възможно, да се хвърлят пред кола заради мен и т.н."
Сега ще ви издам една тайна - никой нищо не трябва да прави за вас. Никой не ви е длъжен, нямате правото да изисквате от никого нищо. Както и никой не може да изисква от вас каквото и да било. Каквото и да вършите, колкото и както и да помагате, каквито и жертви да правите, ги правите вие. Вие сте избрали да постъпите еди как си. Имате избор - да помогнете или не. Каквото и да изберете, това си е ваша работа. Не дръжте другите "задължени" за вашите действия. Когато човек прави нещо, го прави за себе си, а не заради/за другите (с едно наум, че трябва да му се върне).
Употребата на глагола е не намясто и ме издразни.

Цялото това разочарование е в следствие на очакванията, които човек има към другите. А тези очаквания са понякога нереални. Добре де, почти винаги.

Сега по темата - наистина е ужасно да се чувстваш предаден от близките си. Замисли се обаче дали наистина са те "предали" или грешката е в твоя телевизор. Може би от страни твоята ситуация не изглежда толкова сериозна, колкото я изживяваш (ти трябва да прецениш дали е така), и затова приятелите ти не са се отзовали подобаващо.
Използваш прекалено силна дума - "изоставили". Щом са ти близки няма да те изоставят. Според мен проблемът се крие в това, че си в тежка ситуация, но не го показваш, а очакваш те да те разберат. *стрелям насляпо*
Сигурна съм, че ако вдигнеш телефона и кажеш "Братче, не са наред нещата. Помагай", никой няма да те "заебе".