Влади, сега сигурно и мен ще ме намразиш, но в цялата ти концепция има едно-единствено нещо, което куца адски много.
За да бъде едно добро дело наистина добро, то трябва да бъде направено без да очакваш нещо насреща. В противен случай, то не е истински добро.
Да, знам, че правим всяко нещо с користна цел, за да задоволим някакви собствени, лични мотиви. И ти в твоя случай. Даваш сърце и душа за приятелите си, защото ги наричаш "приятели" и очакваш да ти се отблагодарят. А не трябва да е така. Трябва да се прави добро, защото ти самият изпитваш нужда да го сториш, а не като leverage за в бъдеще.
В тоя ред на мисли, подкрепям x7aZzy. Аз отдавна се научих да правя добро, само когато изпитвам вътрешна необходимост и убеденост да го направя, а не защото някой ме моли и определено не защото ще искам нещо в бъдеще от този човек. Когато очаквам нещо, не наричам доброто добро, а услуга.