Има истински приятели. Просто не са кукли на конци и винаги ще има И караници. Най-добрия ми приятел ми е като брат и само някой, който никога не ни е виждал може да каже, че е до интереси. Това, че го обичам и сме приятели, не значи, че понякога не ми се ще да си направя оригами от кожата му. Проблемът на много хора е, че не приемат приятелите навътре и при първото по-сериозно неразбирателство, теглят чертата и заявяват, че няма приятелство, а само някаква егоистична форма на запълване на определени липси. Приятелите трябва да се третират като част от семейството. С тях можеш да се изпокараш страхотно и после пак да сте приятели. Като всички хора и те си имат слаби моменти и не можеш (и не трябва) да очакваш винаги да са на 6. Така и би следвало да бъде. Жалко, че има хора, които не достигат до такава точка в отношенията си с техните приятели. За мен, лично, това е едно от най-хубавите възможни неща.

Това не беше свързано с твоя проблем, Влади. Беше оф-топик. По твоя случай, мисля, че Auriss е прав.