Абе, всичко зависи от човека. Аз на мойта най-добра приятелка изобщо не трябва да и го казвам. Тя го знае. И винаги
и помагам без да очаквам нещо в замяна.

Онзи ден не можеше да се прибере в тях, защото нямаше влакове. Без въобще да пита или аз да казвам нещо, знаехме че ще преспи в нас. Днес аз се сдухах, и тя слезе на моята станция, постоя с мен докато и плаках на рамото и докато ми дойде влака и си отиде. Друг път пък тя се беше сдухала и буквално хванах автобуса, за да се видя с нея точно за 5 минутки и да я успокоя преди тя да си хване влака и после пак се върнах вкъщи.

За дрехи, пари, цигари, и т.н. Да не говорим. Просто си зависи от човека. Тя ми е помагала и аз на нея. И цикълът продължава. Не очакваме нищо от другата. Няма кофти/неловки тишини и прочие. Обичаме се и то много. И си го знаем.