Аз досега и един твой критерий за "истинското приятелство" не прочетох.

А това пък:

"ще започнеш с умисъл да му връзваш тенекия и ти. Защото в твоето съзнание той напълно ще си го заслужава."

е толкоооооова грешна логика. Чак главата ме заболява.
Досега говори за хипотетичните постъпки на моите приятели спрямо мен - тях не мога да коментирам. Но да твърдиш, че знаеш АЗ какво бих направила, е не смешно, ами чак жалко.
Никога няма умишлено да заеба приятел. Каквото и да е станало между нас. Защото съм много повече от това.

Спокойно, не очаквам да ме разбереш. Загубена кауза е.

Аз моята теза я изясних още в първия си пост.
Но така и не разбрах твоята. Като цяло нищо не разбрах от постовете ти.
Ама коя съм аз от простолюдието, че да мога да разшифровам твоите слова. О, велики!
Да, иронията е добро лекарство. Но не мисля, че ще ти помогне.