И след това пак мисля по гореспоменатия начин.То излиза, че човек е добре да ти стане приятел за лични далавера само.Очакването да не те лъжат е просто едно от очакванията, за което се осмеляваш да си признаеш.И аз мразя най-много да ме лъжат. Другите ги криеш.То човек всъщност се сеща за тях само като опред ножа до кокала едвали не.Просто се отказваш да мислиш за евентуални неща живеейки за момента.Ами хубаво.Ако дойде момент, в който да разбереш, че не си била права ще го скриеш, ще го заключиш в себе си и никой няма да разбере.Ами хубаво тогава.Обаче честно казано хич не ти вярвам.Да не стане само като едно момиче дето пишеше как някои приятели ти забивали нож в гърба докато се усетиш и как можело да са такива подли при положение,че преди някоя и друга година се скара с най-добрата си приятелка, с която бяха отраснали и деляха всичко около 10тина години заради мъж.Защото открадна гаджето на приятелката си.Иначе не е лошо момиче.Но но пък както казваш ти нали е важното да не те лъжат.Никой с нищо не ти е длъжен.Развалила връзката на най-добрата си приятелка.Какво пък нали се обичат младите.Нищо, че същата след известно време като скъсаха се скъса да храните мъжете наред.Важното е да живеем за мига и хич ама хич да не се замисляме над нещо,което се казва от другите.