Не, не, не.
Ти сериозно ли?
Като латерна си - повтаряш едно и също.
Само ще те помоля, избягвай да предполагаш какво мисля, правя, крия, очаквам, върша АЗ. Говори за себе си. Не за мен.
Преди две страници още написах, че аз съм доволна от отношенията си с приятелите. Не знам защо се опитваш да ме убедиш в противното. Гледай си твоите приятели, твоите очаквания, твоите разочарования.

Блаб, не става въпрос дали истински обичаме приятелите си или те нас (това се подразбира). Става въпрос дали след едно разочарование, трябва да ги отпишем. Поне аз така разбрах темата.
Иначе си права за замерянето с лъжички.
Аз се оттеглям.