Не мислех, че ще се стигне до тук, но... Проблема е там, че ревнувам момчето си дори от семейството си. Отиваме у баба ми и братовчедите моментално го хващат под ръчичка и го водят да рита топка с тях, да играят на компютъра, да се боричкат и така нататък понеже той е 5-6 години по-голям от тях и гледа да им угажда, щото уж били малки. А пък и те са хитри хлапетии - като са със батко си ги пускат на всякъде. Отвличат ми го и не можем да се видим въобще, а това ме ядосва. Големите го карат да им помага с компютъра понеже знаят, че иска да става програмист и за него не е проблем да принтира нещо примерно и той тича като пале да върши услугата. Понеже слизаме по един, максимум два пъти в седмицата, стоим почти по цяла събота и просто братовчедите като го хванат да играе с тях и не можем да се видим въобще. Изнервям се.
Исках просто да споделя проблема си с вас. Ако някой има някакъв вид решение, да пише. Благодаря, че ме изчетохте.