Бихте ли позволили на човека до вас да определя пътя ви?

[SisiStrange]

Абе, честно казано, не мисля, че няма как да сме напълно щастливи и двамата при сегашната точно ситуация. Може би, ако се беше запънал и беше отсякъл: "Няма да ходиш пък!" щях да се почувствам зле и притисната, и щях да съм нещастна. Но той не ми забранява, не ме спира. Засега решението е взето от мен поради начинът, по който чувствам нещата и това прави всичко много различно и в голяма степен по-лесно.

Както и да е, не искам да завземам темата. Мисля, че обясних горе-долу ситуацията.

[smil4eto]

Ох тая дилема...лятото гаджето ми ми разправяше как е решил да не заминава да учи в чужбита,защото иска да си остане при мен. Аз не реагирах хич добре на тая новина и го пратих пак да си помисли,защото не искам ако настъпи момент,в който вече не сме заедно ,той да се осъзнае и да си каже “ама какво направих,сега можеше да съм постигнал мн повече“.Аз също преминах през тия размисли и първо бях решила да се пробвам в чужбина и му го заявих доста категорично,на него не му стана никак готино ама... И ето сега вече е зима и аз си промених решението около 100 пъти и за сега оставам тук,реших,че ще се боря за образование в Блгария, а и той реши да си остане поради различни доводи,които нямат общо с пъвопричината,но все пак засега и двамата сме доволни от ришинията си и даже май мислим да учим на едно и също място ама различни неща

[anonymous708973]

Пантерке защо си мислиш, че в чужбина мога да взимам такива пари каквито и тук? Само ще ти кажа, че грешиш.

Иначе има и редица други фактори които не взимаш в предвид, както и да е.

Удобно измъкване.
Мисля го, защото познавам хора, които работят като програмисти малко по-дълго време от теб и имам представа как стоят нещата.

Сиси, благодаря

[Sh@d0w]

Явно не си наясно с някои "правни" неща и новоприети закони в европейските държави.

То рано или късно и тук ще дойде де, но ще видим.

Стига оффтопик.