Компромисът е неизбежен в една здрава, зряла връзка. Ако мислиш, че човекът си заслужава "жертвата" да се откажеш от някоя своя мечта, се отказваш. Ако не - продължаваш сам в преследване на целта. И в двата случая изборът е лчен и не бива да има обвинения след това.
Мисля, че в тийнейджърските години не бива да се вземаме толкова на сериозно. След 10 години животите и мислинето ни ще бъде толкова различно, че е смехотворно да си правим такива глобални заключения за начина на живот.

Ако случая е като в коментара на Hayashi - няма нищо лошо човекът до теб дая ти даде съвет и насока.