Абе, честно казано, не мисля, че няма как да сме напълно щастливи и двамата при сегашната точно ситуация. Може би, ако се беше запънал и беше отсякъл: "Няма да ходиш пък!" щях да се почувствам зле и притисната, и щях да съм нещастна. Но той не ми забранява, не ме спира. Засега решението е взето от мен поради начинът, по който чувствам нещата и това прави всичко много различно и в голяма степен по-лесно.

Както и да е, не искам да завземам темата. Мисля, че обясних горе-долу ситуацията.