Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

ти май си приел мазохистичните си отклонения за реалност и заклеймяваш всеки вид щастие като някаква илюзия - просто супер...............

гадното е реалността, а щастливите хора живеят в илюзия ..................... колко готино така човек може да оправдава пред себе си неспособността си.

Ахаха, каква неспособност бе чиляк Неспособност за какво? Според мен е точно обратното, реалността ти дава свободата да правиш каквото си искаш. Защото реалността е неопределена, една безкрайна загадка. А когато от свръх егоизъм търсиш доброто и щастието, поставяш света в рамките на собствените си нужди и ставаш сляп за останалото. Тези които търсят щастието са роби. Защото щастието е само един мит, самото щастие се състои в мечтанието за добро и хубаво бъдеще. Тук не става дума за щастие, защото никой не го е постигнал, но всеки го търси. Тук става дума за самото търсене, за методите по които уж трябва да се постигне щастието. В крайна сметка, тези които го търсят са обречени никога да не го намерят. Защото търсенето на щастие идва именно от липсата на такова. Затова и се поддържа този "въображаем прозорец" на щастие в бъдещето, това вечно търсене на щастие - това е една своеобразна форма на бягство от реалността. А реалността е сега и тук, в този момент. Всичкото друго е илюзия и бягство на ума. Поставянето на "щастливото бъдеще" като основен мотив за живот "определя" и "рамкира" живота на индивида според това търсене, поставя всичко около себе си в границите на своето егоистично търсене (стремеж към запълване).А стремежа към запълване идва точно от някаква неспособност, от някаква подсъзнателна липса. Точно това се корени в основата на всяка мечта, изживяване и търсене на нещо в живота.И всичко това е най-общо определено като Комплекси и Компенсации. Комплексът се развива от някаква неспособност(недъг) или липса, а пък компенсацията е "влизане в образ" който да запълва и покрива тази неспособност и липса. Затова е цялото търсене на щастие - то идва като компенсация на грозната (за човека) действителност. А пък самите методи към "щастието" са изцяло подчинени на общото благо и колектива. Това е защото самия стремеж към щастие е породен именно от групово-създадения АЗ(Его).