Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

^
^
^
щастието е състояние на духа, когато човек е в правилно устроение на духа, изобщо няма значение дали някои ще му даде чаша вода или няма да му даде или каквото и да е.

също и това, че различните хора имат различни критерии за щастие не означава, че то не съществува.

Не, това за което говориш ти е християнската концепция за щастие(духовна завършеност). Но тези правилни състояния на духа, където няма значение какво ще получиш, са прекопирани от други философии. И хората които следват разни учители, Иисуси, Мохамеди и т.н. никога няма да бъдат като тях. Те ще си останат само образи и подобия. Завършеността не се постига чрез определени методи и схеми на изпълнение заложени в някоя религия. Не се постига чрез правилно "устроение" на духа според някакъв модел, път, начин, метод, който да доведе до бленуваната завършеност и щастие. Точно обратното. Не става с пости и молитви - така се създава само образ и подражание на завършеност и щастие. Но това е само илюзия - компенсация. И това че следваш религия, която уж предлага щастие и завършеност, не значи че си щастлив.

Именно чрез разрушаването на представите за добро и зло, щастието и нещастието губят смисъла си. А не - ще следвам еди-какво си, ще правя еди-какво си, това и това ще е добро и аз ще съм правилно устроен и завършен... не става така.

Друг е въпросът, че щастието според повечето хора изобщо не се изразява в завършеност, поне не духовна. Но това е друга тема. Всъщност няма значение дали е материална или духовна - щом има стремеж към завършеност, това е ясен признак че човека не е завършен. Или ако търси щастие, то значи не е щастлив.

А щастието, разглеждано като правилно състояние на духа и завършеност, според мен изобщо не е щастие. Защото при такова състояние на духа, такива понятия като щастие и нещастие губят смисъла си. Доброто и злото също.