Welcome to the human race.

[Doom_Stalker]

Самото мислене,че контролираш живота си е мит,а и това,че имаш такъв

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

[ScarlettS]

Не можеш да контролираш живота...., можеш да контролираш само отношението и реакциите си към това, което живота ти поднася.

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

[Doom_Stalker]

Контролът предполага ли свобода? Отношението и реакциите, точно толкова, колкото и животът (събитията) са продукт на определени фактори, не на човешката "воля". Не виждам в какво отношение може да ги разграничиш.

За да бъда напълно честен и аз си мислех така... Но тогава се яви друга променлива в уравнението - съзнание. Умът и всичките му оценки, отношения, реакции, пресмятания, и т.н., създават емоционална връзка (стимул-реакция) с житейските проблеми - именно умът ограничава свободата. И всеки който е подвластен на умът си става жертва на обстоятелствата - той не ги осъзнава и оттам променя, той просто им реагира. ОСЪЗНАВАНЕТО на реакциите, заучените модели на умът, всичките шаблони и матрици в мозъка - ето това дава свобода... и известен контрол над обстоятелствата, или поне контрол над реагирането на тези обстоятелства. Защото обстоятелствата сами по себе си нищо не значат, важното е как индивида се вписва в цялата тази работа - как се идентифицира с всичко това. Пример - физическата болка сама по себе си нищо не значи, тя е просто импулс, но когато индивида се идентифицира с нея, тя преминава в психичното явление страдание. Физическото "удоволствие" преминава в психичното "удовлетворение". Всичкото минава през концепцията на АЗ-ът и оттам се заучава и става модел в мозъка. Тези психични процеси и идентификации контролират и ограничават човека ... защото той съществува чрез тях, определя се чрез тях и на тях е подвластен. Когато човек спре да се идентифицира с тези неща, а започне съзнателно да ги наблюдава и изучава, то той вече не е подвластен на умът и неговите особености. Така че съзнанието (присъствието) е ключът към откъсването от всичките тези матрични модели в мозъка. А матричните модели се съставят от обстоятелствата, но са ограничаващи само за несъзнателния човек. А за съзнаващия, не е така. Съзнанието дава контрол. Не над обстоятелствата, а над себе си - не като реагиращ, а съзнаващ човек.

ПП: Естествено, причините за едно "израстване" и съзнателен подход към себе си и света, също също са предшествани от някакви други събития, които са довели до промяна в съзнанието. Така че причинно-следствената връзка се запазва. И една промяна в поведение и мислене също е резултат от предишни събития. Но вече в по-общ смисъл, а не като матрица и модел в мозъка.