Цитирай Първоначално написано от Doom_Stalker Виж мнението
А това "трябва да го изпиташ, за да го разбереш" наистина беше неуместно, но понеже ме мързеше да навлизам в подробности Та това е състояние на не-ум. Онзи глас в главата ти, който по принцип не спира, онзи неволен мисловен процес изведнъж изчезва.... или поне фокуса се измества в нещо по-висше. И отново всичко се връща в "нищото", откъдето и произлиза всяка мисъл и фрагментация на "вселената", откъдето произлиза всеки "Аз".
Тук вече започва да ми звучи като медитация.

Между другото, ако причинно-следствената връзка е валидна и никъде в уравнението няма случайност, то още в първия момент от сътворението всичко е било определено и "написано". Тоест в този случай съдбата съществува, което като заключение не ми харесва особено. Но всички доказателства против това (Ефектът на пеперудата, Теорията на хаоса) изключват единствено предвидимостта на Вселената поради ограниченото ни знание, не и основния принцип. Обаче ако експеримените на квантовата физика са точни, в този случай тя опровергава причинно-следствената връзка или поне общовалидността и. И все пак Айнщайн твърди, че теорията, на която се основава тя, е непълна и има някаква скрита променлива. В крайна сметка не мога да приема нито едното със сигурност.
Има ли някой с установени възгледи по въпроса?