Децата, родителите и възпитанието

[Claymore]

Наскоро се случи да си говорим на тая тема, пък и съм си болна с мноооого свободно време и ще ми е интересно да прочета какво мислите.

Искате ли деца? Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? Искате ли да приличат на вас? Какво разбирате под възпитание? Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/
Представете си, че всеки един въпрос е придружен с въпросите - Защо и защо не?

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо?

[DeniseWallace]

Не искам деца, искам кариера.

А що се отнася до младата дъщеря - имам приятелка, която забременя на 16. Родителите и не го приеха добре, но тя си искаше детето. Приятелят и я изостави когато тя беше в 7-я месец. Било го "срам". След като роди баща и я накара да остави детето в дом, но след две седмици някъде си го взеха и вече е на 3 годинки.
А "бащата" още го е срам, крие се в миша дупка.

[NqkfaNikakva21]

Това да си оставиш детето/майката в дом и респективно да оставиш жената ... е едно от най-долните и гнусни неща на тоя свят.
Като си си посял семето, ще си го гледаш.
Като родиш едно дете, ще си го гледаш.
Не да се мъчи в онея домове .... що за садисти?
Не бих абортирала и не бих позволила на дъщеря ми да го направи.

[DeniseWallace]

Не би позволила на дъщеря ти да абортира? И ще я оставиш да си зареже училището? Какъв е проблема да абортира ако е примерно в 1-2 месец?

[nqmaznacheniee]

Искам, но бих си позволил да имам, единствено, ако съм добре подсигурен финансово. Точно в момента съм убеден, че не бих могъл да го отгледам и възпитам.

[NqkfaNikakva21]

Ох, още ли някой мисли по тоя начин.
Ако иска момичето няма да позволи да и пречи на нищо. Има роднини, има самостоятелна форма има всичко.
Само желание да има.
Просто не виждам как може човек да живее с мисълта, че е убил детето си.

[nqmaznacheniee]

Просто не виждам как може човек да живее с мисълта, че е убил детето си.

Ами, ако нямаш някой, който да те подкрепя и помага, ако бащата се откаже от детето, ако нямаш възможност да го отгледаш ?

[Ewok]

Не бих абортирала и не бих позволила на дъщеря ми да го направи.

Тва пък е супер глупаво. За теб ок, ти си решаваш. Но дъщеря ти...
Щом е забременяла, значи води полов живот, за да го води трябва да е на минимум 12.
Да речем, че забременява на 13 (това е в най-лошия случай офк). И няма да и позволиш да абортира - ти ли ще го гледаш това дете? Тва обременява за цял живот, проваля и всичко. Дори май няма право да учи. Общо взето дотам с нормалното и развитие.
Следваща ситуация - 16. Вече е по-голяма, малко или много може да работи с главата си. Вече има някаква (дори малка) преценка и може сама да реши дали да си го задържи. Пак го има момента с образованието и въпросът дали ти ще го гледаш това дете. Добре, може да е тъпа и просто да не е внимавала, но ако е амбициозна и иска да се развива, а това е следствие на спукан презерватив? Тя не иска детето, но ти не и даваш да го махне и пак си има товар за цял живот.

Другият вариант е след 18, когато вече нямаш думата.


След малко на въпросите от темата. Нещо се развълнувах от това изказване :Д

[Ewok]

Просто не виждам как може човек да живее с мисълта, че е убил детето си.

Какво си убил, една зигота, нещо, което дори още не диша

[DeniseWallace]

Просто не виждам как може човек да живее с мисълта, че е убил детето си.

Не е убийство. Дори изобщо не може да се нарече "дете" до 3-тия месец. Тя може да НЕ го е искала, да е станало по погрешка. Тогава какво?

[NqkfaNikakva21]

Бе, окей, прави сте, ама си представям, че дъщеря ми ще има акъл и ще може да поеме няква отговорност.
Не мисля, че ще забременее на 13 :Д
На 16, ако забременее ... ми ще го гледам кво ще правя?
Пак казвам, основният ми мотив е, че просто не мога да си помисля как човек може да живее с мисълта, че е отнел човешки живот и то на собственото си дете ..

Няма значение ... лично за мен си, ако забременея ахахах (на 19 съм вече), не бих абортирала. Може да живея в общежитие, може да уча, но бебето си е бебе ... Имам родни ще помагат ...
Който няма ще взима повече мерки и така ...
Много хора не мислят като мен .. ама това си е тяхна мисъл.


Денис, както казах дъщеря ми, надявам се, ще има акъл в главата и като не иска нещо ще взима мерки за тая работа. И все си мисля, че като се случи нещо, трябва да понесеш отговорност за него и в следствие на акъла в главата (евентуално) може да и дойде майчиния инстинкт така да кажем и да се погрижи за собственото си дете.

[Makenzi97]

Категорично дечурлига не ща! Малки деца и бебешки рев не мога и не желая да търпя!
Не разбирам какъв е тоя стремеж в повечето хора към "продължаването на рода".

[Ewok]

Искате ли деца? Искам, но не ми е цел в живота. Едно, най-много две.
Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? В момента не. Но ми е твъъърде рано. Когато реша да забременявам ще е защото имам финансова стабилност, мъж до себе си и съм приключила с голямото учене. И да, при тези условия смятам, че ще мога да ги отгледам. Смятате ли, че ще можете да ги възпитате?В това вече не съм много сигурна, смятам, че ще бъда лошия родител от страх да не загубя респекта им. Докато са малки са лесни - каквото им кажеш го приемат за истина (макар че и тогава е трудно защото трябва да се внимава какво се говори) Но като поотрснат и започнат да мислят става все по-трудно да им се задържи вниманието. Надявам се дотогава да съм придобила достатъчно житейски опит и увереност и да се справя с тази задачка.
Искате ли да приличат на вас? И да, и не. Не искам да са точни копия, а по-добри версии. Иначе от родителскагледна точка не съм най-страхотната дъщеря, но затова са си виновни те, ще гледам да не допускам грешките им.
Какво разбирате под възпитание? Ако не ме мързи ще отговоря утре.
Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Чрез побой - не. Това оставя трайна следа в психиката на детето и то расте в страх. Също така смятам, че ако някой родител бие детето си, то той също има разни проблеми и комплекси. Но ме мързи да обяснявам разширено. Шамарчета, докато е малко и не разбира от дума - може би. Като влезе в пубертета обаче това е недопустимо.
Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/ След време... не знам, трябва да знам чувството да имам дете и да знам какво имам. В момента смятам себе си за най-важна в този живот, но съм чувала, че като имаш дете нещата се променят...


Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо? Първо ще изясним ситуацията защо изобщо се е стигнало дотам. След това ще я попитам тя какво иска да направи и ще я попитам за доводите и. Но въпреки всичко ще се опитам да я убедя да не го задържа. Ако е твърдо решена (наистина твърдо решена и ми представи разумни причини) (и е минимум на 16) може и да склоня да го остави, но ще го има разочарованието.

[ShtrudeL]

Искате ли деца? Да, но не е задължително. I mean.. Естествено, че не искам да съм на 30+ и да си нямам детенце.. Да си стоя вкъщи и да плета чорапи, докато гледам някоя сапунка.. Сега ще кажете, че мога да имам хобита и какво ли не.. Да, така е, човек може да изпълни времето си с какво ли не, ако има нещо, което да обича и да го вълнува, но в един момент ще му се иска да не живее просто за себе си..
Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? Сега - не. Когато един ден евентуаално си имам мъж и работа и общо взето всичко, което е нужно, за да се отгледа едно дете - би трябвало да мога.
Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? Не.. Но бих била приятел с тях.
Искате ли да приличат на вас? Какво разбирате под възпитание? Малко.. Наистина. Все едно ме питаш 'какво разбираш под 'живот'?
Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Никога.
Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/ Нямам представа.
Представете си, че всеки един въпрос е придружен с въпросите - Защо и защо не?

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо?

Ако е под 18 - аборт. Защо? Защото ще е твърде млада, за да си пропилее живота. Не, едно дете не е пропиляване не живот, но и едно дете на 15-16 също трябва да изживее нещата, които е писано да изживее на тези години. Да има приятели, да учи/работи/етц. Нямам нищо против младите родители, дори е много хубаво да си млад родител, но вече изучил се и можещ да си намери хубава работа. Примерно.
Ако е над 18 и е забременяла, не знае кой е бащата, или е някой мухльо - аборт. Едно дете трябва да се отглежда от 2 родители и да получава обич от двама. Точка. Макар че дъщеря ми би била достатъчно умна, за да не се хваща с мухльовци, защото бихме били приятелки и бихме си споделяме всичко.
И в двата случая - няма да я карам да ме мрази, чрез думите си.

[NqkfaNikakva21]

За вас зигота, за мен бъдещо дете.
Въпрос на мислене :Д

[Claymore]

Офофофоф, наблегнахте на въпроса, който ми бе най-малко интересен.
Отговорете на другите неща.
Няма нищо лошо в младите родители, защото клишето, че няма да си изживееш живота е остаряло. Перспектива има за всеки, винаги има някой, който ще ти помогне. Младостта ти не приключва когато навършиш 25. Ще има да си живееш и след това: да учиш, да се забавляваш, да се мандрахерцаш по дискотеките и т.н.
А, Щруделче, спри да живееш в страхотния си свят на обич, защото в днешно време има страшно много деца обичани само от един родител и не е чак толкова зле.

[feikk]

Наскоро се случи да си говорим на тая тема, пък и съм си болна с мноооого свободно време и ще ми е интересно да прочета какво мислите.

Искате ли деца? Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? Искате ли да приличат на вас? Какво разбирате под възпитание? Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/
Представете си, че всеки един въпрос е придружен с въпросите - Защо и защо не?

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо?

Искам деца, определено... Самото ми чувство, че съм човек ме подтиква към желанието и аз да създам живот, някой ден да има какво да обичам.. Самата мисъл е уникална... макар и само теоретично в момента пак е.. хубаво И разбира се, че да. За да създам дете, е ясно че ще бъде, когато имам възможността да го отгледам и да му дам всичко, от което смятам, че има нужда. Като за начало достатъчно отделено време... парите са след това. И не... не искам да приличат на мен, причините са много, но може би ако запазят само моята амбиция в характера си, ще е супер Пък и докато имам деца, може да съм се променила и да искам още нещо да им прехвърля или да наследят Относно възпитанието... под тази комерсиална думичка разбирам единствено духовни и морални ценности, които да им създам, и да знам, че колкото и да се променят с годините и се учат от улицата \неизменна част от живота на всяко дете\, някъде там в съзнанието им да са останали и от моите думи и да се водят малко или много И от тях... за разлика от мен и моята майка, от която не помня нищо, за което да се хвана като аспект на някаква ценност в живота... Възпитание е преди всичко да уважаваш себе си и околните и да знаеш какво искаш.Така ще улесниш своя и този на околните живот, поне според мен. И не, никога не бих посегнала на детето си... в какъвто и да е момент, поне не с цел да го възпитам. С бой мога единствено да му създам негативизъм, който рано или късно ще изплува... Какво мога да жертвам за детето си... вероятно всичко. Разбира се, докато е малко. Когато порасне вече ще обсъждаме кой каква глава има на раменете и да се разбираме относно това, че трябва да се подкрепяме, а не да се жертваме една друга.. в лошия смисъл, разбира се.
Отделно за аборта... твърде млада ? Ако е на 13-15 изобщо няма и да я питам, директно в болницата. Аргументите ми са на горните 15 реда.... едно дете трябва да живее в пълноценна среда, а не като грешка !!! И то грешка на други две неразумни деца. Вече ако е от 16 нагоре, главно тя си преценява, ще я подкрепя каквото и да реши, макар че едва ли ще съм удовлетворена от каквото и да е решение. Разбира се и фактора баща влияе, ако се покрие като мишок, двойно по-тежко ще е, тогава освен подкрепа друго няма какво да дам.. само аз ще съм й останала. Варианта детето да си има татко, вече ше тряа да ги убеждавам и двамата колко са смотани... честно няма да ги пожаля. Все пак не си говорим за папагал или за куче.. като и кучето има чувства, както едно дете, което би могло да се чувства отхвърлено или недооценено..

[ShtrudeL]

Офофофоф, наблегнахте на въпроса, който ми бе най-малко интересен.
Отговорете на другите неща.
Няма нищо лошо в младите родители, защото клишето, че няма да си изживееш живота е остаряло. Перспектива има за всеки, винаги има някой, който ще ти помогне. Младостта ти не приключва когато навършиш 25. Ще има да си живееш и след това: да учиш, да се забавляваш, да се мандрахерцаш по дискотеките и т.н.
А, Щруделче, спри да живееш в страхотния си свят на обич, защото в днешно време има страшно много деца обичани само от един родител и не е чак толкова зле.

Душа, никой не казва, че живота приключва като имаш дете, но обясни ми как ще учиш и ще сменяш памперси на всеки час/ще ходиш по детски градини и куп други неща? Кой ще ти гледа детето и спокойна ли ще си най-вече, когато отидеш да се разбиваш в някой бар/дискотека вечер?
И не, не вярвам, че на едно дете с един родител, не му липсва другия, колкото и обич и каквото и да получава.
Имам колежки с деца, които учат, но не питай колко им е трудно и какви проблеми имат с университета и колко се ядосват допълнително..

[THADONMAKAVELI]

Искам да имам деца , но съм на 20. Мисля ,че още ми е много рано да си напрягам мозъка за такива работи.Не ,че не съм мислел , но за малко и рядко.

[PainMonopoly]

Искате ли деца? По принцип да, но на този етап мисълта ме ужасява. Децата ме ужасяват. Не знам как да се държа с тях. Не знам как ще се държа с детето си ако имам. И не на последно място, не съм намерил жената която ще ми ги роди и това ще отнеме време. :Д Не знам дали някога ще стана ентусиазиран за деца, ама сигурно е логичното продължение на дългогодишна зряла връзка с дадена жена и когато се появят, ще им се кефя.
Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? В момента - абсурд. Правя много малко пари. :Д След 2-3 години предполагам че ще имам истинска работа и ще мога.
Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? Това е много сложен въпрос. Аз още работя за да възпитам себе си. Родителите имат навика да обременяват децата си със собствените си психологически проблеми. Майка ми цял живот се е бунтувала срещу баща си и това ми е повлияло изключително негативно. Аз пък цял живот се бунтувам срещу нея. Това е моят кръст, но не е работа на децата ми да го носят.
Искате ли да приличат на вас? Бих се радвал ако приличат в позитивните аспекти, но за мен би било важно да са личности със собствена индивидуалност и аз да я приемам (бунтът срещу майка ми), така че не е задължително.
Какво разбирате под възпитание? Предполагам да упражнявам родителски контрол за да насоча детето си в приемлива за мен посока.
Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Никога, изключително варварско и примитивно е да удряш собственото си дете.
Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/ Иска ми се да мисля, че не бих жертвал нищо. Смисъл, искам да мога да балансирам нещата и да не се стига до жертви за никого. Познавам един, който има жена и син на 10 и този син му се роди мнооого рано, на 20 и нещо. Не е зарязал нищо от това, което харесва, ходи си по заведенията, забавлява се с млади хора, кара си моторите.... като го погледнеш изобщо не прилича на семеен човек (и не мисля че е безотговорен). Докато братовчед ми се е оплаквал че не може да отиде с приятелите си за риба заради децата си. Кой както си го направи.

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо? Бих реагирал на базата на това какво знам за дъщеря си, дали има бъдеще в академичен и професионален план (най-вероятно ще има, защото ще се е метнала на мен :Д), дали би била достатъчно силна да се справи... пък и на базата на това какво иска тя. Не искам да налагам със сила някакви мои решения (ех този бунт).

[ohluv]

дали има бъдеще в академичен план

горкото момиче майна

В момента не мога да отгледам или възпитам никой(не мога да си позволя даже да имам връзка ).Деца на по-късен етап в живота,бих ги възпитал да са самостоятелни и да се справят сами,все пак един ден ще напуснат гнездото,и ще трябва сами да се справят(до голяма степен).

[Canis_Dirus]

Унищожавайте малките деца!

[psychopath]

Искате ли деца? Да, само трябва да си намеря кой да ми ги роди . Не мога да разбера хората, които не искат да имат, било то заради кариера или друго.
Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? В момента не, иначе съм убеден.
Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? Смятам, дано да съм прав.
Искате ли да приличат на вас? Искам, но няма да си налагам възгледите и мнението, както на мен не са ми го налагали и сам съм правил изборите си. Ще давам съвети и насоки...
Какво разбирате под възпитание? Това ще бъде дълго и нямам време в момента
Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? Не.
Какво сте готови да жертвате за детето си? Предполагам всичко.
Представете си, че всеки един въпрос е придружен с въпросите - Защо и защо не? - По-късно

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо?
Не знaм, наистина

[Oldschool]

Надявам се, че ще имам - ако не - ще си осиновя.
И в момента имам как да го гледам в чисто финансова гледна точка, макар и да не съм сигурен, че съм готов за самата отговорност все още.
Възпитанието на детето ще е либерално, защото съм се убедил, че крайните рестрикции водят до по-сериозни последствия.

Не знам дали искам да прилича на мен - май ще е по-добре да не прилича, защото имам доста кусури.
Но пък ще съм подготвен за всичките му номера, хъхъхъхъхъ


Ако имам дъщеря на 16 години и тя забременее - ще реши сама какво да предприеме, а аз ще я подкрепя в решението ѝ. Ако иска аборт - ще я заведа, ако иска да запази детето - ще ѝ помагам с отглеждането, за да може тя да продължи образованието си и т.н.


Един контра въпрос:

Ако вашето дете се окажа хомосексуално?

[Claymore]

Между другото като попитах дали ще можете да ги отгледате нямах предвид финансовите ви възможности. В момента повечето от вас нямат лични доходи, но след време би трябвало да имат. В края на краищата това да си без пари в днешно време означава да си пълен мухльо и не вярвам да сте толкова зле финансово, че да не можете да го издържате.