Искате ли деца? - О да. Може би две, като се надявам да са разнополови, щото иначе си мисля, че ще е голям сакатлък. :d
Смятате ли, че ще можете да ги отгледате? - Ами да. Впрочем доста често се налага да гледам по цял ден или повече 3 годишната братовчедка. Не казвам, че е като да гледаш бебе, щото има доста разлики за тея 3 години, но смятам че бих могъл. Забелязах, че като направих 16 ли колко почнах да се кефя на малките деца и си казах- "Ще е айляк и аз да имам такова" Може би това е отключило желанието да съм баща.
Смятате ли, че ще можете да ги възпитате? - Възпитанието е сложно, защото всяка личност си има характер пък и движението на тогавашното поколение ще оказва влияние, но въпреки това ще се опитам да го възпитам поне на морал, искреност и още някои основни качества. Като дете на комуняги не се чувствам доста комфортно, защото често възгледите ни се спречкват. Затова не бих искал да съм като мойте родители. Това е може би един мой голям страх - че ще заприличам на баща ми.
Искате ли да приличат на вас? - Амииии... не. Доста хора са ми казвали, че съм извратен, особняк, за 4ти километър и прочие и донякъде това си е така. Зная че съм далеч от определението "Нормален гражданин на Република България" Поне се надявам да има положителните ми черти, бидейки те малко.
Какво разбирате под възпитание? - Ами начина по който ще научиш детето ти да отреагира на различни ситуации. Да знае кое да цени, как да говори и какво, да не ругае ненужно - все неща, който ми липсват.
Бихте ли възпитавали вашето дете чрез бой? - Лично аз съм търпял доста бой от нашите, както и от брат ми. Странно или не си мисля, че това донякъде ме оформи като човек и ме научи да се оправям сам в живота и да не чакам наготово. Не че все още не ми помагат - живея с тях, но отделно от това гледам да не ги затормозявам. Пък и когато навърших 15-16 вече научих да ги блокирам, а при брат ми - той да яде юмруците.
Какво сте готови да жертвате за детето си? /тук слагам скоба и питам какво сега смятате, че ще можете да жертвате след време/ - Доста. Точно в момента, имайки предвид, че нямам дете, не мога да кажа точно. Имам чувството обаче, че бих дал всичко от себе си за да може да му е добре и да не му липсва нищо. Въпреки това не смятам и да го глезя. Затова и си мисля, че да имаш брат или сестра е по-хубаво, отколкото да си самотно дете, защото повечето такива стават точно разглезени.

Представете си, че всеки един въпрос е придружен с въпросите - Защо и защо не?

Последно, представете си, че имате млада дъщеря, доста млада. Тя забременява. Вашата реакция и вашето решение относно това дали да направи аборт или не? Отново защо? - Ами да направи. Човек се учи от грешките си. Пък и както казаха по-нагоре - обстоятелства бол. Зависи от доста.