Има едно момче от класа ,което направо ми е взело ума ,той е идеален за мен :спокоен,добър,хубав.Поняко га го заговарям тъй като е по-затворен .Не знам защо почти не ме гледа докато разговаряме за нещо и чуствам ,че е неспокоен.Обичам когато ме гледа в очите през часовете макар и да се обръща веднага щом го погледна.Много ми харесва и незнам как да подходя вече се познаваме от 3 месеца.Говорили сме си за доста неща.Незнам дали да му призная тъй като сме доста различни първо съм малко по-голяма (в началото на годината съм родена),а той в края ,той е послушен и му харесва да прави правилното а аз не съм такава аз се смея в часа ,говоря и такива неща.Усещам как му е неприятно докато ме гледа да говоря с друго момче как ме гледа после с един странен поглед дали ревнува? Ако му призная тези дни дали няма да направя грешка ако си мисля че има чуства към мен ,а да се окаже че няма.Трябва да реша защото вече доста хора разбраха че го харесвам и ни базикат трудно ми е да реша какво да правя....Веднъж за маалко да му призная но реших ,че трябва да сме двамата и мисля че се загря за какво става въпрос казах му: Трябва да ти кажа нещо ,една моя тайна ....той настоя да му кажа но не посмях от страх и срам ,мисля да му призная тези дни когато го видя сам ,макар че ми е трудно да говоря за чуствата си ,за първи път ми се случва да си признавам за това което изпитвам към някой...ии незнам как да подходя

П.с : Извинете ако съм допуснала правописна грешка ...