Здравейте , не знам дали точно тук би трябвало да е моята "изповед" , но има нещо , което ми тежи и не съм споделяла с много хора. Преди време бях приятелка с едно момче ,бих казала много добра приятелка , беше много добър с мен и аз с него , целували сме се така , че може да се каже , че е било и повече може би. Но имаше проблем неговата компания просто ме мразеше ... и аз му казах , че ще се скараме заради тях.Той все ми повтаряше , че не се влияе от тяхното мнение , но уви . Спря да ми споделя , тръгна с друго момиче и от там нататък всичко приключи.Сега не ме поздравява , имам приятел , който знае за това , той е приятел и с въпросното момче, казвал ми е , че искал да говори с мен и ми казвал, че ме обича.Много ми е тежко , не искам нищо друго от него , той ходи с една моя "бивша" приятелка,бивша защото постъпи доста лицемерно с мен.Минавал е по улиците до мен и не ме е поздравявал.Представете си щом ходи с тази моя бивша "приятелка" кой знае как го настройва срещу мен.Самата тя се интересува дали той ми липсва още и може би и него разпитва.Много ми тежи всичко това,не мога да споделям постоянно с гаджето си, не е длъжен да слуша за това, а и не мисля,че му е приятно.Чудя се дали наистина му липсвам поне малко, дали не иска да ми пише поне веднъж, не само когато имам рожден ден и то на стената във фейсбук с една усмивка.Дали за тези почти 2 години,които не си говорим не му се е искало да е както преди. Кажете ми нещо изразете мнение , случвало ли ви се е нещо подобно , какво да направя, има ли шанс да бъдем само приятели, друго не искам.