- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Любовен проблем! :(
Здравейте. Имам не знам как да го нарека, малък или голям, но имам любовен проблем. С приятеля ми, с когото бяхме кажи речи 2 години заедно, преди 1 месец се разделихме по негова инициатива. Просто един ден реши и ми каза, че повече не иска да е с мен. Не искам да твърдя, че не съм виновна, аз бях виновната може би в повечето случаи, но .. не мога без него. Направих всичко възможно да си го върна и да оправя нещата, но резултат никакъв. Колкото и да твърди, че вече не ме обича, не мога да го повярвам, не може за 1 ден да кажеш, не те обичам и не искам повече да те погледна. Искам да съм с него и да му покажа, че разбрах каква е била грешката в отношенията ни. За мен има някакъв начин пак да сме заедно, но тотално съм забила и не знам какво да правя. И ви пиша, вие ако можете да дадете съвет..
Направих много неща да си го върна, но не става. Ще чакам вашите свежи идеи, стига да искате да ми помогнетеБлагодаря за вниманието ви!
В твоя случай може би момчето ти е охладняло отдавна от теб или в живота му има друг.Може просто той да не ти е показал,че вече между вас чувствата не са същите.Съжалявам за случилото се ...дори не мога да си представя как те боли,но според мен той го е решил отдавна и се е готвел да ти го каже. Приеми го и спри да се унижаваш.Ако не иска повече да бъде с теб - майната му !Продължи живота си и без него,колкото и да е трудно и отначало непоносимо.Явно от негова страна вече я няма тръпката.
Ами щом не иска да е с теб вече, няма много какво да направиш. Вземи повярвай, че е възможно да е спрля д те обича, въпреки че тоя факт не ти харсва. Всяко нещо си има начало и край, приеми го с достойнство и продължи напред. Разбирам, че 2 години са много време, обичаш го още и тн., но времето лекува всичко.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Знам, че сигурно си права, не сигурно, но си. На думи е много лесно и аз си го повтарям, може би разума ми ме разбира, но сърцето не. Не мога да се предам, мога да се унижавам, но как да кажа на сърцето, не го обичай и продължи напред. Адски трудно е, и знам, че много хора са изпадали в това състояние. И в сърцето си тая една частица, че пак ще сме заедно .. и колкото време да минава, искам него ...![]()
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Знам, че сте прави и благодаря все пак за мненията ви. Наистина е тежко положението, и все си повтарям, че най-хубавото предстои. С тази случка започнах да вярвам и е това, че ако ти е писано да си с един човек, рано или късно съдбата пак ще ви срещне, искате или неНе знам, може би по този начин се обнадеждавам..
Колкото за това, не го търся, не го притеснявам, просто чакам него, но знам, че той няма да се върне, колкото и да искам.
Всяко зло за добро са казали хората и само времето ще покаже какво ще стане занапредБлагодаря за вниманието
![]()
Хубаво е че осъзна,че всичко в крайна сметка си има край освен истинската любов.След като той е сложил край на връзката ви значи това не е любовта на живота ти : а именно-тя все още предстои ;*
Успех в търсенето на твоето момче.
Знам, че всичко има начало и край. Трудно да забравиш първата любов, а тази беше именно такава. Трудно е да признаеш, че си сам/а вече. Трудно е да спреш, като знаеш и имаш още сили да се бориш... Но знае ли човек какво го чака зад ъгъла, хаха![]()
Благодаря ти, че се отзова, желая ти успех и на теб. Ако не си срещнала любовта, за която се струва да си бориш, да я намериш, пък, ако си я срещнала, пази я![]()
Не е минало много време, даже бих казала, че все едно беше вчера, раните са отворени ... самосъжалявах се, какво ли не правих. И за какво? За да вдигам егото му и да му показвам, че без него не мога, не мисля, че е необходимо. Пък и като видях някое и друго мнение тук, ми стана по-добре. Взимам се в ръце, това еЖелая ти успех и на теб
![]()
Не се знае дали предстои. Не се знае дали ще я задържиш, ако я срещнеш. Фаталист съм. И все пак вярвам.
Какво да ти кажа..започни да живееш с мисълта, че трябва да продължиш и е много вероятно никога да не си с него отново, но все пак, АКО има да се случва нещо, то няма да е сега защото не му е сега времето. : ) Тази мисъл лично на мен ми помогна да продължа.
В моя случай се събрахме след година и половина и народа реши, че с всеки става. Но реално това е рядкост. А и го бях преживяла, всм обичах си го, но отново трябваше да се влюбя. Имам предвид, че и да не се бяхме събрали пак щях да съм ОК. Същото се надявам да се случи и с теб. Успех ти пожелавам и щастие.![]()
I'm inside! Open your eyes! I'm you! Sad but true!!!
Благодаря за думите ти bitchwolf. Мисля, че малко по-малко ще свикна да съм без него. Но не мога да крия, че в себе си тая мисълта, че, ако е писано пак ще се видим, а може и дори да сме заедноРадвам се, че при теб се е получило, така, че пак сте заедно. Колкото и да си свикнала без него, с него е по-добре, сигурно.
Желая ти щастие и на теб, с човека, с когото си![]()