Не е минало много време, даже бих казала, че все едно беше вчера, раните са отворени ... самосъжалявах се, какво ли не правих. И за какво? За да вдигам егото му и да му показвам, че без него не мога, не мисля, че е необходимо. Пък и като видях някое и друго мнение тук, ми стана по-добре. Взимам се в ръце, това е Желая ти успех и на теб