- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Страх ли ви е?
Опитах се да разведря обстановката с шега. Това, че вие не схващате, не е мой проблем. Повече няма да коментирам кой какви проблеми има, девойката е права, има хора, които да го решат и да окажат специализирана помощ.
ShtrudeL, за операцията, от гледна точка на теб, вероятно болката ще е една и съща. От гледна точка на детето - всеки лекар ще ти каже, че естественото раждане е най-добро.
От друга страна, секциото заздравява по-бавно и по-болезнено отколкото зашитото разкъсване при естествено раждане.
И пак казвам - има местни упойки, които могат да притъпят и болката от естествено раждане.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
^^И все пак болката е болка, раната е рана и разкъсването си е разкъсване, а операцията си е операция. Аз ще пропусна....
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Не, не аз не съм докачлива. Разбирам, че си искрена. Според мен такива хора има, преди време срещнах такъв човек, който си е на зряла възраст, в която може да има деца, но е на моето мнение. Значи не може да е само 1 на целия свят,все някъде ще се намери още един поне.
Иначе това за домовете- да! Аз бих си взела детенце от дом... много благородно е според мен да дадеш любов, семейство, топлина и равен старт на едно дете, незаслужило съдба да живее в дом.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Страх ме е - от болката, от лекарска грешка, за здравето на детето, страх ме е даже от игли и кръв и понякога припадам като ми взимат кръв... Но се опитвам да не мисля за това, а за щастието, което ще изпитам, след като видя бебето. : ))
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
Явно всичко е до мозъка,страхът ,фобията от страх при раждане е в мозъка,а други пък не ги е страх от самото раждане,а по-скоро от некомпетентни лекари ,ЕВАЛА НА ТЕЯ ЖЕНИ,КОИТО НЕ ГИ Е СТРАХ,ЕВАЛА !
Междодругото мен не ме е страх от 9-тте месеца,а от процеса на раждане .
Дали може да се оправи чрез хипноза тези фобии ?!
Някой ми беше казал,че всички НИЕ сме грешни още от самото си раждане с тази болка,която причиняваме на майките си,и че идвайки тук на този свят чрез огромна болка и първите ни думи не са думи,а рев е съдбовен знак,който не е случаен,знак,който показва, че животът е повече болка и мъка,отколкото радост и щастиие,и най-вече борба .
Като се замислих по така философски за живота,то всяко едно нещо е болка,ако искам да поддържам хубаво тяло трябва да полагам усилия с пот на челото и тренировки (гимнастика) ,ако искам да си завърша успешно,а не да ми се протакат изпити пак трябва да положа труд,който не е лесен ,когато жена роди дете и е дала толкова болка и пот на челото си след това на нея и се дава голямо щастие и допълненост,Бог обича силните и хората,които се борят независимо от болката.
П.С. Ами тези,които не смятат да раждат НИКОГА,чувстват се самотни да взме да си направим клуб,та да не се чувстваме така гадно ,ей тва мъжът е благословен да не минава през болката,която минава всяка една жена почвам да си мисля дали не съм транс ?!
Ти да не си ми нещо астрална близначка или нещо такова..
На същото мнение съм. Принципно бих казала, че ме е страх, защото е истина.
Но понеже не искам особено да имам деца.. За момента няма особено значение дали ме е страх или не.
П.П. Повече съм съгласна да осиновя дете някой ден ..
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
М да,гадно е,една приятелка я шиха и много я боля след това.. едвам се изправяше.
Ти казваш "Какво да ме страх",не е така.Не те нападам,но знаеш ли колко усложнения може да се получат при едно раждане и колко новородени бебета остават без майки? Мен лично ме е страх от болката,страх ме е също да няма усложнения,но както казаха по-нагоре,когато всичко мине добре и си гушнеш бебчето всичко е наред..![]()
Не, не ме е страх, родилните мъки са едни от нещата срещу които мога да се изправя смело.
Още не съм опряла до раждане, така че не го мисля и не ме е страх. Но когато настъпи моментът - със сигурност ще е филм. Не вярвам да има жена, която да не се страхува, но за мен е нещо, което рано или късно се случва на (почти) всяка жена. И все пак - бих родила секцио.
Заместител на любовта, има ли кажи ми сега?
Заместител на болката, която чувствам в мойта душа...
Заместител на любовта от който да не ме боли...
Заместител на болката....има ли кажи???