Страх ли ви е?

[SisiStrange]

Не. Щом толкова жени преди мен са го преживяли, и аз ще се справя. Повече ме е шубе да не стане някоя лекарска грешка, както напоследък редовно чувам, че се случва и да ме затрият мен след раждането. Ще съберем пари и ще раждам в Токуда. Така сме решили засега. Чувала съм добри отзиви за акушеро-гинекологията там.

Колкото до секциото... не. Освен, ако не е свръх наложително. Племенницата на най-добрия ми приятел има белег на бузката от скалпела, който са използвали върху майка и. Струва ми се извънредно разлигавено да си го поискам така. Ако по медицински причини се окаже, че няма друг начин... добре.

[3oPuTy]

Страх ме е от няколко неща ...
1.От псевдо-лекарите,за които слушаме всеки ден по новините ...
2.Дали детенцето ще се роди живо и здраво без някакви аномалии и проблеми ...
3.Абокатите - това е нещото,с което най-трудно ще се справя някой ден,когато вляза в болница било то за раждане или нещо друго ...

[SisiStrange]

За какво се засегна наистина?

[Violenza]

Гнус ги било от раждането. Опазил Господ...

Не ме е страх от самото раждане, страх ме е от усложнения и лекарски грешки, както споменаха и по-горе. И не бих родила секцио освен ако не е наложително.

[marilyn]

^^И все пак болката е болка, раната е рана и разкъсването си е разкъсване, а операцията си е операция. Аз ще пропусна....

[LadyDi]

^^И все пак болката е болка, раната е рана и разкъсването си е разкъсване, а операцията си е операция. Аз ще пропусна....

Всеки с избора си. Домовете са пълни с дечица, които имат нужда от дом и обич
Надявам се само да откриеш половинка, която да споделя виждането ти относно раждането

И не го казвам като заяждане, съвсем искрено е. Понеже сте докачливи.

[marilyn]

Всеки с избора си. Домовете са пълни с дечица, които имат нужда от дом и обич
Надявам се само да откриеш половинка, която да споделя виждането ти относно раждането

И не го казвам като заяждане, съвсем искрено е. Понеже сте докачливи.

Не, не аз не съм докачлива. Разбирам, че си искрена. Според мен такива хора има, преди време срещнах такъв човек, който си е на зряла възраст, в която може да има деца, но е на моето мнение. Значи не може да е само 1 на целия свят,все някъде ще се намери още един поне.

Иначе това за домовете- да! Аз бих си взела детенце от дом... много благородно е според мен да дадеш любов, семейство, топлина и равен старт на едно дете, незаслужило съдба да живее в дом.

[sexa_na_kompleksa]

Страх ме е - от болката, от лекарска грешка, за здравето на детето, страх ме е даже от игли и кръв и понякога припадам като ми взимат кръв... Но се опитвам да не мисля за това, а за щастието, което ще изпитам, след като видя бебето. : ))

[Justinda.01]

Явно всичко е до мозъка,страхът ,фобията от страх при раждане е в мозъка,а други пък не ги е страх от самото раждане,а по-скоро от некомпетентни лекари ,ЕВАЛА НА ТЕЯ ЖЕНИ,КОИТО НЕ ГИ Е СТРАХ,ЕВАЛА !
Междодругото мен не ме е страх от 9-тте месеца,а от процеса на раждане .
Дали може да се оправи чрез хипноза тези фобии ?!
Някой ми беше казал,че всички НИЕ сме грешни още от самото си раждане с тази болка,която причиняваме на майките си,и че идвайки тук на този свят чрез огромна болка и първите ни думи не са думи,а рев е съдбовен знак,който не е случаен,знак,който показва, че животът е повече болка и мъка,отколкото радост и щастиие,и най-вече борба .
Като се замислих по така философски за живота,то всяко едно нещо е болка,ако искам да поддържам хубаво тяло трябва да полагам усилия с пот на челото и тренировки (гимнастика) ,ако искам да си завърша успешно,а не да ми се протакат изпити пак трябва да положа труд,който не е лесен ,когато жена роди дете и е дала толкова болка и пот на челото си след това на нея и се дава голямо щастие и допълненост,Бог обича силните и хората,които се борят независимо от болката.

П.С. Ами тези,които не смятат да раждат НИКОГА,чувстват се самотни да взме да си направим клуб,та да не се чувстваме така гадно ,ей тва мъжът е благословен да не минава през болката,която минава всяка една жена почвам да си мисля дали не съм транс ?!

[sexa_na_kompleksa]

Някой ми беше казал,че всички НИЕ сме грешни още от самото си раждане с тази болка,която причиняваме на майките си,и че идвайки тук на този свят чрез огромна болка и първите ни думи не са думи,а рев е съдбовен знак,който не е случаен,знак,който показва, че животът е повече болка и мъка,отколкото радост и щастиие,и най-вече борба .
Като се замислих по така философски за живота,то всяко едно нещо е болка,ако искам да поддържам хубаво тяло трябва да полагам усилия с пот на челото и тренировки (гимнастика) ,ако искам да си завърша успешно,а не да ми се протакат изпити пак трябва да положа труд,който не е лесен ,когато жена роди дете и е дала толкова болка и пот на челото си след това на нея и се дава голямо щастие и допълненост,Бог обича силните и хората,които се борят независимо от болката.

Пълни глупости, изобщо недей да вярваш на тях. А и животът не е само болка и мъка, има много други хубави неща, по-добре се фокусирай върху тях. И ако още не си бременна, и не мислиш да забременяваш скоро, защо се вкарваш във филми?

[Ambiguous]

Не, не ме е страх, родилните мъки са едни от нещата срещу които мога да се изправя смело.

[Goddess]

Още не съм опряла до раждане, така че не го мисля и не ме е страх. Но когато настъпи моментът - със сигурност ще е филм. Не вярвам да има жена, която да не се страхува, но за мен е нещо, което рано или късно се случва на (почти) всяка жена. И все пак - бих родила секцио.