Ами нормално е, в началото на една връзка попринцип, в повечето случаи, предобладава еуфория, тъй нареченото "влюбване", което не представлява нищо, но силни симпатии, много ендрофин, и чувството, че си на седмото небе. Но след време, тия "пеперуди в стомаха" изчезват, тогава любовта си е вече любов.. онова горното не е любов, а просто един вид маниакалност. Любовта е по - улегналите мисли и чувства, тогава с приятеля ти сте вече близки, сякаш помъдряли и да, свиквате се. Но това не бива да ви спира и не бива да бъде главен фактор за раздяла, защото ако се допусне, показва че не си достатъчно зрял да създадеш връзка с човек, независимо от годините и пола си. След като настъпи тоя период във връзката се създава сигурността, която би искала да имаш в сигурен брак след време, нали?