Сгреших ли?

[djipsito]

Чувстваш се гузна, че не отвръщаш на чувствата на американеца, пак не слагаш картите на масата и пак ще се оплетеш. Бъди открита за нещата, които чувстваш/мислиш/искаш.. Без значение кой, какво, как ще приеме. Бъди искрена пред себе си. На глас.

Ако ти е хубаво и спокойно с американеца, остани с него. Ако те плаши, че избързвате - кажи му го, забавете нещата, знам ли.. На мен също ми се е случвало от една връзка веднага да скоча в друга, въпреки че обичах първия.. И аз се чувствах гадно, че не мога да отвърна на чувствата на втория, не търсех близост, нямах нужда от нещата, които правеше за мен, защото мислите ми бяха заети с тва да се питам защо първия не се държеше така с мен.. Моята сдържаност провокираше във втория ревност, караше го да ме притиска, да настоява, да се опитва да ме контролира, да ми се наложи... Искаше насила да ме накара да му се отдам и да покажа чувства. Накрая се разделихме.

С третия, с който опитах... тогава бях честна, казах му, че искам само сексуална връзка.. той също почна да търси близост и т.н. Аз се уплаших, още мислех първия, знаех кво стана с втория и не исках да се повтарят нещата.. и го оставих. След година пак се засякохме, пак се заговорихме. През тази една година доста често ми се случваше да си мисля за него.. и по-скоро мислех за секса, който правихме. Уникален. Исках го пак.. и пак се почна. Този път аз реших да оставя вече първия в миналото, да гледам напред, да дам шанс на онова, което е било преди. След дъжд качулка На моменти исках пак да я има същата близост, която е била преди, дразнех се, че не ми обръща много внимание... в същото време нито се влюбих, нито се зародиха в мен по-сериозни чувства. След 6 месеца се разделихме, сега сме разделени, ама се виждаме за по един тек от време на време. А той се държи така, все едно сме заедно, дори още по-добре от тогава.

Разказвам ти всичко тва (знам, че е дълго, ама не ме бърка честно казано :Д) защото да взимаш от чуждия опит е безплатно, а и са различни развития..Може и да откриеш нещо за себе си. Или всеки, който го прочете.

Клин клин избива когато си готова за това и когато наистина съзнанието ти е заето с друг човек, а не с бившия, който още обичаш. Дори да не си влюбена в този другия, ако се чувстваш добре, ако можеш да му отвърнеш поне на доброто отношение (а не да го унижаваш или да си кучка..), ако се разбирате и се чувстваш свободна... действай. Пък ако не, прави грешки и се учи.

За напред няма да те съветвам кво да правиш, ама за миналото... остави го там. Аз съм се опитвала няколко пъти да говоря с първия, да изясня нещата, да се опитам да го разбера, да го накарам да ме разбере... и не се получи, единствено се унижавах и се разтройвах.. и започвах пак наново да свиквам с една и съща мисъл. Не влизай в този кръговрат...

Успех ти пожелавам и мисли за нещата, които те очакват в бъдеще. Поучи се от грешките си, за да знаеш на следващия изпит...

[TrueStory]

С бившия ми бях щастлива, въпреки проблемите ни. Но истината е, че имам чувството, че аз влагах повече в тази връзка, отколкото той... Случаят със сегашното момче е точно обратното. Той дава всичко да е с мен, а аз някак си не мога да откликна със същото. Може би е защото още не съм преживяла миналата връзка.

Заради тези ти думи аз също бих те посъветвала да прекратиш отношенията с новото момче и да не търсиш контакт със старото....това ще е по-трудното, тъй като сте имали дълга връзка, но явно тя се е изчерпала и бихте си навредили повече ако пак се съберете....просто има неща, между вас, които винаги ще ви пречат да сте щастливи, да се доверявате един на друг и да загърбите миналото. Знам,че е гадно, трудно и страшничко да си сам, но понякога това е решението.

[LyingMyWayFromU]

Скъсай с американеца. Просто го направи. Ако другия човек те е правил щастлив и НАИСТИНА го обичаш,зарежи шибаната си гордост и го последвай. До онзи ден,се цупех на моя приятел и му се сърдех за някакви неща. Че не ми се обажда по често,че не ми говори някакви мили неща. И после осъзнах,че никога не се попитах как наистина се чувства той и от какво има нужда. Никога не се запитах,за най големия му страх,за болката,която е изпитвал. Исках да прави някакви неща за мен,за да се чувствам АЗ добре. И аз правех някакви неща за него,защото като видя,че той е добре и АЗ ще се почувствам щастлива. Общо взето правим някакви неща за да се почувстваме НИЕ добре и е много трудно наистина да разберем отсрещния човек,докато мислим само за себе си. Поговори с бившия си и го питай какво изпитва въобще и как се чувства. Вместо да се карате за глупости,трябваше да бъдеш искрена и да му кажеш,че се чувстваш зле и задушена,че те е страх да не го загубиш. Защото именно страха те е подтиквал,да искаш да го развеселиш и когато не успееш,започваш да мислиш,че не си достатъчно добра или,че той не може да те оцени. Започваш да се сърдиш за най - малкото нещо и да го обвиняваш за глупости. Защото чувстваш неувереност в самата себе си. И си търсела някой да те оцени - колегите ти. Търсила си любовта и уважението навън,защото си спряла да ги усещаш вътре в себе си. Това те прави ограничена и задушена,а не бившия ти приятел. Отдели време на приятеля си,нека ти разкаже за неговите страхове и го слушай. Защото често начина по който си интерпретираш нещата,са напълно погрешни!

[LyingMyWayFromU]

И още нещо,можеш да скъсаш с когото си поискаш,да започнеш нова връзка, и в новата връзка да имаш същите проблеми. След години ти говоря. С американеца сега сте добре,защото той се държи добре. Но когато започнат проблемите? С него е било различно защото си била искрена в началото. Но вече не си искрена и с него и затова се чувстваш задушена.Отново! Не се прощава лесно заради егото. Защото когато те обидят и повярваш на тези думи,те стават твоята реалност. Губиш собственото си самоуважение и любов КЪМ себе си! И причината си ти! Никой не може да ти отнеме това,което имаш към себе си - нито бившия,нито настоящия. Вместо да се чудиш кой обичаш и кой не,започни да уважаваш себе си. И да се обичаш. Престани да се обвиняваш. Няма грешки,само уроци! Поеми малко отговорност към отсрещния човек - американеца и бъди искрена и с него. Не мисля,че момчето заслужава да бъде лъгано

[Lorein]

Уау, не бях влизала тук от известно време. И благодаря за продължаващите отговори.
Истината беше, че се бях уплашила. Американското момче щеше да дойде тук. В моята страна, в моя град, в моя апартамент. И това ме уплаши, защото навлезе в моя свят и споделих с него това, което преди споделях с бившия. Но истината е, че си изкарахме страхотно. В момента, в който го видях на летището, всякакви съмнения изчезнаха. Припомних си от първа ръка защо се влюбих в него. Изкарахме си невероятно и не съжалявам за нищо. Това ми трябваше, защото сега знам, че искам да продължа с него. Може би малко преди да дойде, дългото време, в което бяхме разделени, ми беше размътило мислите, но за кратко. Сега знам какво искам и за какво ще се боря.
Да, бившия все още ми липсва от време на време. Спомени ме връхлитат понякога, но знам, че е за добро, както сме в момента. Дори на скоро си писахме за малко. Без лоши чувства, без скрити помисли. Осъзнах, че по-скоро ми липсва приятеля в него. Защото все пак бяхме години заедно и ми липсваше най-обикновения разговор с него. Не казвам, че сега сме приятели. Не сме. Но се надявам като мине достатъчно дълго време, за да не ни размътва главите и на двамата, да успеем поне да си говорим нормално.
Благодаря ви много за мненията. Получих доста съвети и от приятели, но ми беше любопитно да чуя и безпристрастно мнение.

П.С. Не съм лъгала новия ми приятел. Намекнах му съвсем ясно, че искам да я караме лека полека. Да, и сега сме сериозни. Да, кроим планове за бъдещето. Но му казах, че е хубаво да караме стъпка по стъпка. Досега мислехме за идването му в България. Сега изясняваме въпроса по моето връщане в Америка. След като мине това, ще мислим пак за Коледната ваканция и така. Говорили сме си как си представяме бъдещето заедно. Но и двамата сме наясно, че сме млади и че имаме още много време, докато станем наистина сериозни.