Много време се чудех дали да не напиша нещо тук, защото наистина искам безпристрастни мнения. Историята при мен е такава. Повече от 3 години бях с момче, което ужасно много обичах. Бих могла да кажа даже неофициално повече от 4 години. Той ми беше първата любов. Но същевременно не по детски, искрено го обичах. Нещата бяха невероятни. Изкарах си най-хубавите години с него. Това изминало лято решихме да отидем на бригада в чужбина. Същевременно преди това малко беше почнала да ни се поразклаща връзката. Почнахме да се караме ужасно много и то за някакви глупости. Той се ядосва много бързо, аз съм си голям инат и станеше ли някакъв проблем, много си проличаваха характерите ни. Освен това, аз бих се определила като по-позитивен и оптимистичен човек, докато той през повечето време си беше по-сдържан, лесно раздразнителен и като се случваше да сме някъде навън и той да си развали настроението, пробвала съм всичко - няма връщане назад, ами само и моето настроение си развалях. Особен характер си е, но много го обичам. Така де, както казах, отидохме на бригада в Америка. Мислехме, че като живеем заедно, нещата ни ще се пооправят, защото много отдавна го говорихме колко много искаме да живеем заедно. Отначало докато ги нямаше другите съквартиранти, всичко беше добре, но после стана пренаселено, нямахме лично пространство, нямаше къде да останем насаме + че съквартирантите ни не бяха от най-приятните за компания. Почнахме да се караме още повече, все за глупости. Но има и още един голям фактор. Въпреки, че бяхме заедно, работихме на различни места. На моята работа аз случих на страхотни колеги, с които много си допаднахме. Повечето бяха на моята възраст, затова беше още по-приятна работната атмосфера. Сред колегите ми имаше и едно момче. Още отначало ми направи впечатление, че е много енергичен и позитивен човек. Някак си беше душата на компанията на работа. Разсмиваше всички и предаваше добро настроение постоянно. И ми беше забавно на работа, връщах се усмихната. А приятеля ми постоянно се връщаше начумерен, сърдит и много изнервен от изминалия ден. Опитвах се да му оправям настроението и т.н., но нищо не помагаше. Пък и повечето пъти след работа той си лягаше да няколко часа, защото беше много изморен. И след дългите ни смени, едвам прекарвахме някакво време заедно. Аз започнах да изпитвам някакви симпатии към това момче на работа, но не съм си позволявала нищо. Просто ми беше приятна компанията му. С течение на времето почнах да си говоря и пиша с някои от колегите ми повече, включително и това момче. С него имахме много общи неща и еднакви виждания за много работи. Допаднахме си като характери и се сприятелихме. На моменти ми се струваше, че ми прави някакви намеци, но гледах да не им обръщам много внимание, все пак той знаеше, че съм в сериозна връзка и не си е позволявал нищо. И така почнахме да си споделяме повече, една вечер след поредната караница с приятеля ми аз бях разстроена и той ме пита какво ми има, аз споделих съвсем на кратко, той също сподели за негови минали връзки. След време даже излязохме само двамата. Но пак нищо не сме си позволявали. Играхме боулинг и седяхме на плажа и си говорехме приятелски. Приятелят ми знаеше, че излязохме, но поради недоразумение помежду ни, беше разбрал, че ще сме повече хора от работа. И затова на следващия ден като разбра, че сме били само двамата и много се ядоса. Почнахме да се караме много. Той не ми вярваше, че нищо не е станало. Късахме колко пъти. Аз почнах да се осъзнавам колко объркано ми става и каква каша ми е в главата. Това момче ми беше влязло под кожата, но пък ужасно много обичах приятеля си. Затова му се молех да ми вярва и му казах, че искам да съм с него и че ще направя всичко, за да запазя тази връзка. Той поиска да спра контактите с това момче (което и междувременно беше напуснало работа). Съгласих се, обясних и на момчета каква е ситуацията и му казах, че повече няма да се чуваме. Личи си, че му стана гадно, но ми каза да направя това, което ме прави щастлива и ми пожела всичко хубаво. После след това беше идвал няколко пъти до работа и си говореше с всички, без с мен, както го бях помолила. Но мен ми стана ужасно гадно. Същевременно нещата с приятеля ми не бяха добре. Аз се чувствах ограничена, а мразя да ми казват какво да правя. Стараех се, защото исках наистина да запазя тази връзка. Но нещо от вътре ме човъркаше. Почнах да се отдръпвам малко по малко от него, защото почнах да не чувствам нещата помежду ни по същия начин. Пак си го обичах, но някак си след всичките караници и проблеми, нещо в мен беше изстинало. Не можех да си обясня защо. В мислите ми преминаваше това другото момче, но не исках и пред себе си да призная, че съм си позволила да мисля за някой друг, освен за приятеля ми. Мога с ръка на сърцето да кажа, че откакто срещнах приятеля си, не бях поглеждала друго момче по този начин. До него момент. Бях толкова объркана, не знаех какво става, за първи път ми се случваше това нещо. Не можех да се позная и ме беше страх от самата себе си и реакциите ми. Нещата с приятеля ми продължаваха да са тежки, аз изстинах още повече към него и една вечер след голяма караница, се разделихме. Аз трябваше да се преместя в другия апартамент. Той ми беше писал на сутринта, че се е надявал да се върна през нощта и затова е спал само от неговата страна на леглото, но явно трябвало да свиква без мен... Много гадно ми стана като прочетох това, но от друга страна се чувствах някак си освободена. Той наккрая ме задушаваше. Правеше ми проблеми за най-малките неща от сорта на това кога ще си лягам, защо седя до късно и разни такива. Чувствах се в клетка и сега колкото и гадно да ми беше, че сме разделени, се чувствах освободена. Него го видях колко гадно му беше него ден. Като погледна назад, си мисля колко студена трябва да съм била, за да не съм му обърнала такова внимание. Истината е, че на следващия ден след като се разделихме, аз излязох с това момче и вече нещо стана между нас... Това беше точно последните 2 седмици преди да трябва да се прибираме за България. За да съкратя малко, ще кажа, че през тези 2 седмици аз бях с това другото момче, като същевременно с приятеля ми постоянно се карахме. Така де, вече бившия ми приятел... Много го болеше като ме вижда с това момче, а аз бях толкова сляпа, толкова наивна тогава... Не знам как съм можела да направя нещо такова. Но наистина бях сляпа. Чувствата ми към другото момче се засилиха и сякаш нищо друго не ме интересуваше. За пръв път правех нещо за себе си, не за другите и ми беше добре. Но сега виждам колко егоистично и студено съм мислела. Последните седмици бяха ужасно трудни за вече бившия ми приятел. Постоянно идваше при мен с надеждата да опитаме да оправим нещата, това прерастваше в спорове, аз се чувствах притисната в ъгъла и не знаех какво да направя. Знаех, че просто искам почивка от тези ни отношения. Тъй като прекалено дълга стана историята, ще кажа само, че сега, 3 месеца след раздялата ни и 3 месеца откакто все още съм с другото момче, съм започнала да мисля, че направих грешка. Другото момче е американец и въпреки разстоянието, успяваме да накараме връзката да проработи. След 2 дена той пристига в България да прекара 2 седмици и половина с мен и семейството ми. Аз вече съм направила планове за следващото лято да се върна на бригада на същото място и с него правим планове да живеем заедно тогава. Но от месец насам така почнах да се колебая... С бившия ми приятел не поддържаме отношения. Той поиска да се изтрием отвсякъде, за да не вижда какво става с мен и новото момче. Но това ме убива да не говоря с него... Изгубих не само връзката ни, но и приятелството ни. Ужасно много ми липсва всичко с него. Дори и лошите неща. Говоря си с приятелки и всички ми казват, че съм направила правилното решение да се разделим с него, защото го познават и виждаха, че имаме проблеми. Но от друга страна ми казват, че съм избързала със сегашната връзка. Нещо, което и аз осъзнах от известно време насам. Боли ме, че му причиних тази болка. Боли ме, че бях толкова студена, дори когато ме молеше за още един шанс. А сега не знам какво да правя и със сегашната ми връзка. С момчето станахме много сериозни много от рано и сега за 1ви път това ме плаши. Почнахме да говорим за сериозните неща, за които говорех и с бившия ми приятел. И сега ме боли да си представям тези неща с някой друг. От месец и нещо не спирам да го сънувам... Още го обичам много и ми се иска някак всичко да е както преди. Но не знам дали може да е....
Съжалявам за ОГРОМНИЯ пост, но нямаше как да съкратя повече. Бих се радвала на всякакви коментари. Знам, че си заслужавам и критиката. Всяко мнение ще е от полза. Благодаря ви предварително.

П.С. Не знам дали има значение, но аз съм на 20, бившия ми приятел е на 21, а сегашното момче - на 18...