Много караници сме имали и винаги сме намирали начин да оправим нещата. Докато не дойде следващата караница. Или докато не се върнем на същата тема за каране. При нас проблема е, че въртяхме едни и същи проблеми постоянно. И двамата се стараехме много да ги преодолеем. Истината е, че сме преминали през ужасно много неща. И старите рани много бавно минават. И ако трябва да съм честна, опитах да говоря с него. Глождеше ме отвътре и се опитах да го потърся. Разговорът почна странно, но продължи с това как и двамата много си липсваме и все още се обичаме, но няма решение. Той каза, че всичко му липсва, но и че предполага, че всичко е безвъзвратно загубено вече, че всяко нещо си има граници и че ние отдавна сме ги преминали... Каза, че много ме обича и че иска да бъде с мен, но след всичко станало не може... Не знам дали го каза само защото за в момента няма как да сме заедно или защото наистина не иска да се събираме пак. Каза ми как всеки ден ще му липсвам, но вече нямало какво да промени нещата, защото наистина е бил щастлив... Наистина не знам какво да правя. И същевременно мисля, че не е честно спрямо новото момче, защото той дава всичко за мен. И отначало му отвръщах по същия начин, но напоследък не е така. Не знам дали е защото прекарахме толкова време разделени от разстоянието. Затова изчаквам да видя как ще е като дойде тук. Но ако пак ми е така, ще намеря начин да прекратя нещата, преди да сме станали прекалено сериозни. Въпреки че той вече е сигурен, че ще прекараме живота си заедно. Благодаря ви за мненията. Наистина имам нужда да поговоря по темата. А изгубих много приятели вследствие на раздялата, имахме обща компания и много общи приятели, които застанаха на негова страна, предполагам и с право.