Сгреших ли?

[SisiStrange]

Моя съвет е - щом все още имаш чувства към бившия ти срещнете се и поговрете. Дълга връзка като вашата не се захвърля току така. Изяснете се, ако не за друго поне да ти олекне на душата и да сте наясно. Ако ли пък успеете да закърпите проблемите си, надхърлите гордостта си един друг, може и да се получи.

Успех.

И аз мисля така. От друга страна съм почти сигурна, че при успех после ви чака неописуемо труден период, докато си имате доверие пак. От това, което си написала, съдя, че и двамата имате вина, просто по различен начин. Ако не се получат нещата, поне ще знаеш за напред.

Освен това, мисля, че трябва да се разделиш с американеца. Не вярвам, че с него ще си щастлива. Той е бил по-скоро човека, появил се като отдушник, когато си имала нужда от решение на проблемите в истинската ти връзка. Само, че тези отдушници са нещо много хлъзгаво. Хем се чувстваш по-добре, хем нещата своевременно стават много по-зле. Когато нещо куца в една връзка, трябва да се решава изцяло в нея, не навън.

ПП. Сега видях, че вече сте говорили. Мисля, че ако не отстъпиш и продължиш, ще поддаде независимо какво говори. Изглежда още те обича, а в случая май това е достатъчно.

[Lorein]

И аз мисля така. От друга страна съм почти сигурна, че при успех после ви чака неописуемо труден период, докато си имате доверие пак. От това, което си написала, съдя, че и двамата имате вина, просто по различен начин. Ако не се получат нещата, поне ще знаеш за напред.

Освен това, мисля, че трябва да се разделиш с американеца. Не вярвам, че с него ще си щастлива. Той е бил по-скоро човека, появил се като отдушник, когато си имала нужда от решение на проблемите в истинската ти връзка. Само, че тези отдушници са нещо много хлъзгаво. Хем се чувстваш по-добре, хем нещата своевременно стават много по-зле. Когато нещо куца в една връзка, трябва да се решава изцяло в нея, не навън.

ПП. Сега видях, че вече сте говорили. Мисля, че ако не отстъпиш и продължиш, ще поддаде независимо какво говори. Изглежда още те обича, а в случая май това е достатъчно.

Така си е. Но и това ме плаши. Че дори и да се съберем, ще мине много време, докато той си върне доверието в мен. Винаги е бил ревнив, а никога не е имало за какво. От друга страна знам колко трудно ми беше на мен да му вярвам, защото на няколко пъти беше кривнал... И винаги имах съмнения заради това. Изгубено доверие трудно се възвръща, ако изобщо се връща... Пък и при нас има нещо друго. И други пъти като сме се карали сериозно и като сме били на ръба да се разделим или дори ако сме се разделяли макар и за минути/часове. И той тогава се осъзнава какво прави и какво не. Тогава става по-мил и по-внимателен. Той и сам си го е казвал, че не иска да се стига до края, за да осъзнае какво има. И сега беше така. Като се разделихме ми каза толкова работи, които принципно не ми ги казва. Или поне не толкова често, колкото трябва. Почна да се държи по-мило с надеждата за още един шанс, но именно това ме плаши - че всеки път като му бяха давала шансове, отначало всичко е хубаво, а после свиква с мисълта, че съм негова и спира да се опитва да ме запази. Само когато пак стане сериозно и се караме, тогава се осъзнава и се бори да ме задържи... Най-добрата ми приятелка ме посъветва да остана сама, за да си изясня какво искам. Просто знам, че не мога да продължавам така.