Скъсай с американеца. Просто го направи. Ако другия човек те е правил щастлив и НАИСТИНА го обичаш,зарежи шибаната си гордост и го последвай. До онзи ден,се цупех на моя приятел и му се сърдех за някакви неща. Че не ми се обажда по често,че не ми говори някакви мили неща. И после осъзнах,че никога не се попитах как наистина се чувства той и от какво има нужда. Никога не се запитах,за най големия му страх,за болката,която е изпитвал. Исках да прави някакви неща за мен,за да се чувствам АЗ добре. И аз правех някакви неща за него,защото като видя,че той е добре и АЗ ще се почувствам щастлива. Общо взето правим някакви неща за да се почувстваме НИЕ добре и е много трудно наистина да разберем отсрещния човек,докато мислим само за себе си. Поговори с бившия си и го питай какво изпитва въобще и как се чувства. Вместо да се карате за глупости,трябваше да бъдеш искрена и да му кажеш,че се чувстваш зле и задушена,че те е страх да не го загубиш. Защото именно страха те е подтиквал,да искаш да го развеселиш и когато не успееш,започваш да мислиш,че не си достатъчно добра или,че той не може да те оцени. Започваш да се сърдиш за най - малкото нещо и да го обвиняваш за глупости. Защото чувстваш неувереност в самата себе си. И си търсела някой да те оцени - колегите ти. Търсила си любовта и уважението навън,защото си спряла да ги усещаш вътре в себе си. Това те прави ограничена и задушена,а не бившия ти приятел. Отдели време на приятеля си,нека ти разкаже за неговите страхове и го слушай. Защото често начина по който си интерпретираш нещата,са напълно погрешни!