Значи става въпрос за следното. Случката се развива в хипермаркета, където работи един симпатичен младеж. Аз и майка ми пазаруваме от там и въпросният ни обслужва. От пуст срам не мога да го заговоря, но находчивата ми майка решава да ни запознае. Той до този момент се беше вглъбил в работата си и дори не погледна към нас, но след като майка ми се намеси, от устата ми успя да се откопчи името ми и едно "приятно ми е". След което той ме погледна, усмихна се и ми каза неговото (че и с фамилията). Не осъзнах изобщо колко бързо се случи всичко, но докато тръгвахме видях, че продължава да се усмихва. Така... само на мен ли ми изглежда ИЛИ ако не искаше да го намеря във фейса нямаше да си казва фамилията?! И другото.... пратих му покана, но по-късно видях, че я е приел. Казвайте мислите ви по въпроса - да му пиша ли, да чакам ли той да ми пише пръв? Не знам дали няма да си помисли, че съм инсценирала тва запознаване нарочно, а то не е така. А и дали няма да си помисли, че съм някоя 14 годишна и да се откаже или пък да му е станало неудобно? Ще кажете, че твърде много мисля. Нищо ново, така че няма нужда. Очаквам съвети, не критика (но предполагам повечето ще ме разберат).