Женската логика е нещо страшно. Всяка жена може да разбира това "приятел" в различни форми и действително да има различни форми на "приятел". И все пак според мен главно действа егоистичната ни страна, която ни казва, че не е лошо някой да ходи след нас (резервен вариант, вдигане на самочувствието и тем подобни). Може пък приятеля да го харесваме, но от страх после да не го загубим да искаме да си останем приятели (малко вероятно). Има и трети вариант - просто някой да ни е приятел и да ни е важен, но да не изпитваме чувства към него (това ако питаш мен е най-редкия случай). Общо взето като че ли първото е най-вероятно. Ако някое момче е много важно за нас според мен границата на приятелството е мината...