Психично болен? WTF

[Doom_Stalker]

Хаха, не вярвах че ще напиша такава тема... Драги съфорумци, днес разговарях с баща ми, и той ми каза че по телефона е говорил с баба ми за мен, и тя е казала че ме смята за психично болен... Избухнах в смях като го чух, но ме и накара да се замисля. Така, ето какво е положението: Напоследък, след задълбочено изучаване на света около мен, на хората и мен самият, стигнах до заключението, че мотивите и "вярванията", които движат човека, са наложени глупости, които съществуват и действат в подсъзнанието. Всичките преструвки, игри на разсърден и щастлив, на даващ и приемащ мнение, на изживяване като голям и малък, всичките предварително установени реакции и мнения върху "житейските" ситуации, всичките измислени стремежи и идентификации.... Всичкото това е лъжа. Няма да изпадам във философски подробности(засега), и ще се постарая да не затормозявам читателите с излишна сложност..... ще кажа просто, че открих голям "бъг в системата" наречена човешки взаимоотношения и "човешки свят", и в резултат започнах да "отричам" всичките игрички и роли, които хората си разиграват помежду си..... които искат да разиграват и с мен. Вече не се преструвам на нищо, не се идентифицирам с нищо - с никаква идея, цел, стремеж, светоглед... Вече нямам съвест, нямам морал, не правя абсолютно никакво разграничение между добро и зло, не се стремя към нищо, не ми пука от и за нищо.... и докато в някои философски среди биха сметнали това за известна "мъдрост", то моето семейство, и по-конкретно баба ми, смята че съм психично болен.... Всъщност колкото повече открит и естествен ставам, толкова повече хората започват да ме смятат за луд. Колкото повече се откъсвам от тази просташка култура на глупави стремежи и обществени клишета, толкова повече хората се настройват срещу мен. Та въпроса ми е, какво да правя, и какво става всъщност? Дали съм продукт на една мизерна система и трескаво се мъча да се отлепя от нея, или наистина имам психичен проблем? И какво трябва да направя - да се слея с тълпата или да бъда себе си(а не това, което другите искат да бъда)? Ясно е че щом хората около мен имат проблем с мен, то значи проблема е в мен... но въпросът е - Аз ли съм луд или всички около мен?

Малко инфо за мен - На 18 год. съм. От небогато семейство. Майка ми е мъртва от 2 години, баща ми е кажи-речи алкохолик.... приятелите ми са предимно малоумници и наркоманчета. Въпреки че вече нямам много социални контакти...