Темата ми е провокирана от един разговор с моя приятелка. Тя е 20 годишна, зад гърба си има няколко дълги връзки (по 1-2 години) и твърди,че това е само загуба на време. На тези години човек трябва да се забавлява максимално, да гребе с пълни шепи от живота, да се наслаждава на свободата си, а не да се обвързва сериозно с някого и след години, когато погледне назад, да съжелява много, че е изпуснал младостта и тийнейджърските забивки. Аз имам 3 годишна връзка с момче, което наистина обичам, искам да съм с него и въпреки че ми предстои скоро да стана студентка и да отида в среда с много нови момчета не искам това да промени нищо между нас и да бъда с него и за напред. Изключително ми е странен начинът, по които тя гледа на живота. Вие как мислите?