Здравейте ,от вчера се измъчвам върху нещо и искам да ви попитам какво мислите.Tа,вчера имах Психология и по средата на часа стана дума за прошката.Според преподавателката ми,"за да простиш на другия,първо трябва да простиш на себе си" и общо взето смисълът на прошката е да се освободим от душевния товар.При което аз я попитах,как бихме могли да простим на човек,ако не можем да се поставим на негово място.Тя отговори,че на всеки му се е случвало да си помисли нещо лошо,макар и да не го е сторил(нещо подобно...).При което аз побързах да я питам,"как да простим на човека,убил детето ни без причина?".Тя разказа истинска история,за човек,чийто близък бил убит и искал смъртна присъда за убиеца.В деня,в който присъдата била изпълнена,една журналистка попитала човека : "Как се чувствате?" и мъжът отговорил нещо от сорта на "Също толкова зле,колкото и преди."Каза,че самата тя не знае как би постъпила.При което се замислих : "има ли изобщо смисъл от прошка в такъв случай и още повече,ако човекът не се разкайва за стореното ?".



П.С. :Довечера мисля да напиша и какво мисля аз,сега вие сте на ход.