Цитирай Първоначално написано от Hilary_ Виж мнението
Допусна ли някой да ми стане слабост, това значи, че съм го оставила да ме опознае достатъчно добре, че да знае кое би ме наранило и съм му се доверила, че няма да си го позволи. Оправдания от типа "не исках", "стана неволно" - не важат.
Права си, ама такива смели изказвания "да си понасят последствията" ми идват повечко.
Тъжно ми е, когато хората ме нараняват. Тъжно ми е не защото са ги направили, а защото сме си говорили, че конкретното нещо ме наранява, а в следващия момент те го правят без да помислят.
Трябва човек да си има принципи. И трябва да си ги следва, ала не на всяка цена. Ако всички бяхме с железни принципи, никой никога нямаше да греши, нито да се налага да прощава, само дето тва е няква утопия. Хората са задници, хората грешат. Фак'т. Много гадни неща са ми се случвали, озлобявах се и отказвах да прощавам, само дето хората са казали "голям залък лапни, голяма дума не казвай" и след време изпаднах в същото положение. Сгреших и отказаха да ми простят, наказваха ме с безразличие и не беше приятно хич.

Истината е, че съм егоист. Умея да СИ прощавам и това ме прави щастлива, но не умея да прощавам на другите. Винаги, когато някой сглупи по някакъв начин, аз се чувствам в пъти по-зле от него. Отначало е себеотрицанието, после е озлобяването и желанието за отмъщение, което не води до абсолютно никакви положителни резултати, след това е безразличието и накрая е прошката. Лично за мен прошката е примирение. И е в пъти по-важно за мен да простя НА СЕБЕ СИ - приемам го като "кофти е, така се е случило, преживей го, важното е, че ти си направила и дала всичко възможно от себе си", за да съм в хармонични отношения с околните и с този, който ме е наранил. Помня лошото, помня обидата, ще отрека, ако е така, но с времето нещата се заличават.
Повечето хора си мислят, че когато след голяма дистанция във времето, отново започнеш да общуваш с тях, да се смееш с тях, всичко е както преди и на теб нищо ти няма, но не е така, поне за мен. Това, че не им навирам всекидневно в лицето грешките, които са направили, не значи, че не ги помня - просто е адски дребнаво и тъпо да тъпча на едно място и да се държа като сърдита свекърва. Нещата са се променили малко или много, винаги се променят, когато си наранен и се върнеш отново към отношенията си с този, който ти е причинил страдание, въпросът е да не забиваш на едно място или да мечтаеш всичко да е както преди, а да го разгледаш от ъгъла, че след всичко отношенията ви преминават на нов етап.