Здравейте.Тъй като няма къде другаде да поискам съвет се обръщам към вас.От 3 седмици съм необвързана.Бях с приятеля ми почти 4 години..С него деляхме всичко.На 20 съм.Дори не знам защо пиша,при положение че ми е ясно всичко,но..имам нужда да споделя.През тези 4 години имахме страхотна любов ,никой не се е отнасял по-добре с мен,а и аз не съм показвала на никой друг тази моя най-добра страна.Видяхме в себе си най-доброто и най-лошото,и..въпреки всичките караници,изневери и т.н. намирахме начин да продължим заедно..Нека отбележа,че ми е изневерявал,но винаги съм му прощавала с надеждата да не се повтори..Глупачка,знам.Дори не ми даде точен отговор защо не иска да е вече с мен.Каза,че му е писнало от караници,и се надява да бъде щастлив без мен.Първоначално му дадох време да размисли(1 седмица) и когато накрая се видяхме,се държеше нормално,и..когато почна да ме целува по челото,разбрах,че всичко е свършено..И той ми го каза,но..Твърди,че ме обича,и аз наистина знам,че е така,но защо тогава не можеше да опитаме пак..Главната причина беше,че съм се държала гадно..Но всеки има такива моменти.Да,показа ми грешката,видях я,осъзнах я,извиних му се безброй пъти,и наистина исках да се променя,но..Просто станах и си тръгнах,не исках да ме гледа как плача,не исках да ме запомня с това..Една седмица по- късно ми писа във facebook ,и той не знае защо.Казваше,че очаквал поне да му се обадя да го чуя..Казваше,че е можел да си промени решението,ако тогава го бях помолила,но аз дори това не съм направила..Защо всичко трябва да е по моя вина???????И двамата осъзнаваме,че имаме вина,но от това не боли по-малко..След седмица и половина видях,че е тръгнал с едно момиче..и ми призля..А аз знаех,че има нещо с нея още преди да скъсаме,но не вярвах до последно..И сега той е с нея..А аз съм сама.Защото бях глупачка и се посветих изцяло на него-не съм ставала по-близка с някой..Имам една приятелка от години,но тя замина в чужбина,и съм напълно сама..Не стига,че той ми липсва,ами и няма с кого да изляза да пия едно кафе..И ми става още по-самотно..Написах всичко това,хем за да споделя,хем за да ми дадете някакъв съвет.Знам как ще го забравя,но..Да,работя,в магазин,няма как там да срещна нови хора и да направя нови запознанства..А просто няма къде другаде,няма как да се скитам сама по улиците и да питам хората дали може да се запознаем..Моля ви,дайте ми съвет,не искам да съм толкова самотна..